От Шоун Уолкър, The Gurdian
Книгата на Елена Вавилова предлага рядък поглед върху съветската програма за създаване на нелегали под дълбоко прикритие.
„Шпионинът трябва да бъде актьор, но актьор, който не се нуждае от публика или сцена, както и от одобрението на другите“, казва Елена Вавилова, докато отпива капучино в московско кафене.
В продължение на две десетилетия Вавилова играе ролята на канадска жена на име Трейси Фоли, самоличност, открадната за нея от КГБ. Почти никой не знае истинската й самоличност, дори собствените й деца. Тя е „нелегал“ – руски оперативен служител – изпратен на Запад, заедно със съпруга си Андрей Безруков, който използва името Доналд Хийтфийлд.
Вавилова и Безруков са арестувани в дома си в Бостън през 2010 г., част от група от 10 руски шпиони, задържани от ФБР, повечето нелегали, живеещи в САЩ като „обикновени“ американци или канадци. Депортирани са в Русия в рамките на размяна на шпиони, включваща любимата на медиите Анна Чапман, в която размяна участват и четирима руснаци, обвинени в шпиониране в полза на Запада, пътуващи в другата посока, включително Сергей Скрипал, който беше отровен в Солсбъри миналата година по начин, станал добре известен на обществеността.
Вавилова написа измислен разказ за шпионската си кариера, наречен „Жената, която може да пази тайни“, и се съгласи да се срещне с „Гардиън“ в кафене в центъра на Москва. Това е първият път, когато някой от нелегалите се съгласява да говори с неруска медиа след завръщането си в страната.
Книгата дава рядък поглед върху програмата за нелегалите, създадена по времето на Съветския съюз, но продължила и в съвременна Русия. Героите й, също като Вавилова и Безруков, са двойка, които се срещат в Томския университет в Сибир през 80-те години, вербувани са от КГБ в строго секретната програма и прекарват години на обучение, преди да бъдат изпратени в Канада и САЩ.
Обучението включва дълги часове езикови уроци, които да имитират местните акценти; избягване на наблюдение, кодиране и други шпионски трикове. Включва и период на живот в селска къща извън Москва, която е направена така, че да имитира американски дом, за да помогне на младите сибиряци, които никога преди това не са пътували, да научат западния начин на живот.
В реалния живот Безруков и Вавилова са женени в Съветския съюз, преди да заминат. Те обаче се отправят на Запад поотделно в края на 80-те, организират си среща в Канада, започват да излизат на срещи и след това се женят за втори път, този път използвайки новите си, канадски самоличности. Никога, когато са заедно, не са говорили руски. Вавилова говори перфектно английски, макар и със забележим славянски акцент. По време на живота си на Запад тя твърди, че е от френско-канадски произход, за да обясни акцента си.
Идеалният нелегал според нея е човек, който изглежда средностатистически, не привлича вниманието и не се нуждае от външното одобрение. През последните години преди арестите, когато двойката живее в Бостън, Вавилова работи като брокер на недвижими имоти, като същевременно изпраща редовни кодирани съобщения обратно до контрольорите си в Москва.
Голяма част от книгата е посветена на това как двойката управлява живота си с двете си деца. Синовете на Вавилова и Безруков Алекс и Тим са съответно на 16 и 20 години, когато ФБР прави арестите през 2010 г. И двамата вярват, че родителите им са „обикновени“ канадци.
Ако историята на Вавилова звучи познато на феновете на американския телевизионен сериал „Американците“, това, защото създателите основават шоуто върху историята на нейното семейство, въпреки че преместват действието в началото на 80-те години. Вавилова казва, че много малко от телевизионния сериал има сериозна прилика с реалността. „След като гледах „Американците“ , си помислих: ‘Е, това не е истинската работа и това не се прави така.'“ Шоуто е посветено на спомените и психологическите дилеми, с които се сблъскват нелегалите. Но тя казва, че сцените на секс и убийства не са били част от нейната работа. Вавилова и Безруков не са използвали насилие и никакви маскировки. Целта е била да се създадат напълно правдоподобни герои, които да живеят основно „нормален“ живот.
„Ако един денсе появиш и направиш нещо като Джеймс Бонд, това е краят и ти си свършил. Няма да можеш да издържиш по-дълго и да живееш и да действаш по този начин. Хората смятат, че животът ни е винаги на ръба, но всъщност по-голямата част е много рутинна и скучна.“
Тя признава, че подготовката й е включвала тренировки с оръжие и карате, но казва, че никога не е трябвало да го използва в работата си: „Това, за което е полезно, е самоувереността. В началото, ако не се чувствате комфортно в определени квартали, знаете, че поне можете да направите нещо и да запомните няколко движения, така че да се измъкнете от обирджия или някой друг, който ви атакува.“
ФБР открива групата, защото САЩ успяват да вербуват Александър Потеев, заместник-ръководител на програмата за нелегали на Русия, който избяга малко преди арестите и сега живее под прикритие в САЩ. Вавилова потвърждава, че е познавала лично Потеев, но казва, че не е сигурна дали решението му да работи за Вашингтон е мотивирано с пари или идеология.
След шпионската размяна през 2010 г. общото разбиране е, че групата е постигнала малко от разузнавателна гледна точка, но Вавилова твърди, че това не е било така. „Разбира се, не мога да говоря за това, но знам какво правехме и няма значение какво казват другите“, казва тя.
След завръщането си в Русия нелегалните са поканени в Кремъл да се срещнат с Владимир Путин. Сега Безруков има преподавателска работа в московски университет и консултантска роля в руска петролна компания. Вавилова също има консултантска служба във фирма, макар че не дава подробности и не иска да обсъжда текущата руска политика.
Въпреки това признава, че част от завръщането у дома е била трудна. Тя напуска Съветския съюз през 80-те години, по време на перестройката, опитите на Михаил Горбачов да реформира страната и се връща в Русия на Путин, където две десетилетия капитализмът промени Москва до неузнаваемост.
„Не знаех нищо за съвременната култура и едва когато се върнахме, открихме основните политически фигури на деня. Единствените новини, които получавахме от Русия, бяха кратки репортажи, които виждахме по CNN. Много странно е да разберем, че всъщност не познаваме собствената си история.“
„В много отношения тя днес е патриот на Съветския съюз. „Израснах по съветско време, така че това беше моят живот, това беше, което знаех, в това вярвах и това смятах за честно общество. Това не се е променило наистина“, казва тя. „Да, може би не беше перфектно, но никое общество не е идеално.“
