През последните години руската пропагандна машина създаде изключително много лъжливи твърдения за НАТО и неговата намеса в конфликти като този в Украйна. Това е и причината на официалната страница на НАТО множество от неверните твърдения, разпространявани от пропагандата, да бъдат оборени.
Темата е и особено актуална след като миналата седмица руският президент Владимир Путин заплаши Румъния и Полша, че могат да се превърнат в мишена на руските ракети, тъй като двете страни стават домакин на т.нар. „Европейски щит“, който Путин вижда като американска заплаха.
В Терминал 3 продължаваме да представяме на нашите читатели начина, по който от Алианса оборват митове по техен адрес в серия от пет части.
Част I – Разширяването на НАТО
Част III – НАТО като „заплаха“
Част IV – Обещания и заявления и Операциите на НАТО
Днес Ви представяме и последната част на поредицата – Операциите на НАТО.
Текстът е авторски превод на Терминал 3. Оригиналният текст на английски, френски, украински и руски може да откриете на официалната страница на НАТО.
Твърдение: Операцията на НАТО в Афганистан бе провал
Факт: През 2003 г. с мандат на ООН НАТО пое командването на Международните сили за подпомагане на сигурността в Афганистан.
Под ръководството на НАТО постепенно мисията се разпространи върху територията на цялата страна. Към нея се присъединиха 22 нечленуващи в НАТО държави и в хода на мисията бяха създадени Афганистанските национални сили за сигурност буквално от нищото, чиято численост в момента достига 350 000 военнослужещи и полицаи.
Заплахите за сигурността в Афганистан остават, но въоръжените сили са в готовност да поемат пълната отговорност за мира в страната, в съответствие с договореностите, подписани от Афганистанските власти.
НАТО продължава да предоставя обучения, съвети и подкрепа на афганистанските сили в рамките на мисията «Решителна подкрепа».
Твърдение: Мисията на НАТО в Афганистан не можа да пресече трафика на наркотици
Факт: Както при всяка друга суверена държава, основната отговорност за поддържането на правовия ред и законността в Афганистан, включително и по отношение на търговията с наркотици, е поверена на афганистанското правителство.
Международната общност оказва подкрепа на правителството в Афганистан, за да се справи с тази задача, включително помощ се оказва от ООН и Европейския съюз.
НАТО не е сред основните действащи лица в тази насока и това е в съответствие със съгласуваното от международната общност.
Твърдение: Операцията на НАТО в Либия бе незаконна
Факт: Операцията на НАТО бе планирана въз основа на две резолюции на Съвета за сигурност на ООН – 1970 и 1973. Двете резолюции се позовават на глава VII от Устава на ООН и при гласуването им Русия нямаше възражения (Русия има правото да наложи вето; бел.ред.).
Резолюция No. 1973 даде право на международната общност „да предприеме всички необходими мерки“ за „защита на цивилното населения и на местообитанието му, оказали се под заплаха от нападение“, което бе изпълнено от НАТО с политическа и военна подкрепа от страните в региона и от членки на Арабската лига.
След конфликта НАТО съдейства на Международната комисия на ООН за разследване на събитията в Либия, която не установи никакви нарушения на резолюция No. 1973 на Съвета за сигурност или на нормите на международното право. Заключението на комисията е, че „НАТО осъществи изключително точна кампания, отличаваща се с демонстративния стремеж да не бъдат допуснати жертви сред цивилното население.“
Твърдение: Операцията на НАТО в Косово бе незаконна
Факт: Операцията на НАТО в Косово започна повече от година след интензивни усилия на ООН и на Контактната група, в която членуваше и Русия, да се намери мирно решение. Съветът за сигурност неведнъж осъди етническото прочистване и нарастващият поток от бежанци като заплаха за международния мир и сигурност. Операцията на НАТО бе насочена към предотвратяването на широкомащабните и неспиращи нарушения на човешките права и убийствата на цивилни.
След края на военновъздушната кампания, последвалата я миротворческата операция – водена от НАТО, но с участието на Русия – бе с мандат от ООН (Резолюция 1244) и целеше да създаде среда на сигурност в Косово.
Твърдение: Операцията на НАТО в Косово бе незаконна
Факт: Операцията в Косово започна след продължителни дискусии, в които участие взе цялата международна общност и бяха разгледани пътищата за решаване на кризата, призната от Съвета за сигурност като заплаха за международния мир и сигурност.
След операцията международната общност се зае с почти десет години дипломация, под егидата на ООН, за да стигне до политическо решение и да определи статута на Косово, съгласно Резолюция 1244 на Съвета за сигурност.
От друга страна, в Крим нямаше вече-съществуваща криза, нямаше и опит за обсъждане на ситуацията с Украинското правителство, но имаше липса на участие от страна на ООН и никакъв опит да бъде постигнато решение чрез преговори.
В Косово – международните опити за намиране на решение отнеха повече от 3 000 дни. В Крим – Русия анексира част от украинската територия за по-малко от 30 дни. Отчасти Русия се опитва да оправдае незаконната си анексия, като се позовава на „референдум“, който обаче не съответства на украинското законодателство и бе свикан в обстановка на незаконна въоръжена окупация, при липса на свобода за изказване на мнения, без достъп на опозицията до средства за масова информация и без достъп на каквито и да е международни наблюдатели.
Твърдение: Руската анексия на Крим е оправдана с решение на Международния съд за независимостта на Косово
Факт: Съдът постанови, че заключението му не бива да бъде разглеждано като прецедент. Съдът смята, че му е бил поставен „ограничен и конкретен“ въпрос за независимостта на Косово, който не води до по-широки правни последици.
Твърдение: Властта в Украйна е нелегитимна
Факт: Президентът на Украйна Петро Порошенко бе избран на 25 май 2014 г., след като получи категорично мнозинство от вота. Изборите бяха определени от ОССЕ като свидетелство за „ясното намерение на властите да проведат честни избори, които да съответстват на международните изисквания и да гарантират основните граждански свободи“. Сериозни нарушения бяха забелязани само в районите, контролирани от проруските сепаратисти, които са предприели усилия „да осуетят изборния процес“.
Настоящият парламент бе избран на 26 октомври 2014 г. в хода на избори, протекли според ОССЕ „в обстановка на изострена конкуренция сред участниците в изборния процес, предложил на избирателите истински избор, както и уважение към гражданските им свободи“. В допълнение бе подчертано, че „органите, които носеха отговорност за подготовката и провеждането на изборите, положиха решителни усилия изборите да се състоят по цялата територия на страната, но това се оказа невъзможно в значителни части от Донецка и Луганска област и на Кримския полуостров.“
И накрая, руски представители продължават да твърдят, че украинския парламент и правителството са доминирани от „нацисти“ и „фашисти“. Всъщност, на парламентарните избори, партиите, които Русия нарича „фашистски“, не успяха да преодолеят 5-процентната бариера и останаха извън Върховната рада. Украинските избиратели дадоха гласа си за единство и за умереност срещу сепаратизма и екстремизма и състава на парламента отразява това.
В заключение, президентът и парламентът на Украйна са напълно законни, докато действията на сепаратистите, подкрепяни от Русия, не са.
По материала работи Йордан Цалов
