Битката между румънското правителство и съдебната власт е на път да достигне до точката на пречупване, която рискува да увеличи пропастта между ЕС и източните членки на съюза по отношение на демократичните стандарти, пише „Ройтерс“.
Министърът на правосъдието Тудорел Тоадер заяви, че в бъдеще той ще реши бъдещето на главния прокурор, последната голяма фигура от антикорупционната вълна, която спечели адмирациите на Брюксел за изобличаването на корупция по високите етажи на властта, включително за кражбата на евросредства.
Августен Лазар надзирава около 2500 прокурори, включително агенцията срещу организираната престъпност ДИИКОТ и антикорупционната ДНА.
Ако Тоадер реши да задвижи освобождаването на Лазар, това бележи краят на една цяла ера за румънските прокурори. Началникът на ДНА [Лаура Кьовеши] вече бе уволнена, а мандатът на шефът на ДИИКОТ е изтекъл.
Правителството казва, че магистратите са съсипали невинни животи.
Антикорупционните прокурори повдигнаха почти 5000 обвинения в последните години, включително на 27 законотворци и 83 кметове от всички партии, както и на министри, управници на градски съвети, мениджъри на държавни фирми и магистрати.
Сред тях е Ливиу Драгня, начело на управляващите социалдемократи, на комуто не бе разрешено да стане премиер поради присъда по едно от трите разследвания, проведени относно дейността му. Той отрича всичко и казва, че е жертва на политически лов на вещици от страна на съдебната система.
През последните месеци партията му поде офанзива със серия от закони, които целят да реформират наказателното право и процедурите с цел увеличаване на доказателствената тежест. Партията създаде екип, който да разследва съдиите и прокурорите за възможни прстъпления и проявява инициатива за реорганизация на съда.
Европейски дипломати, които оказват натиск за санкции срещу Полша и Унгария за уронване на върховенството на правото, се тревожат, че Румъния поема по същия път.
Заден ход
„Съществува реален риск от обръщане на заден ход по начин, който би бил фатален не само за румънската демокрация, но и за мястото, което тя си е извоювала като държава – членка на ЕС“, каза първият заместник-председател на Европейската комисия и европейски комисар за междуинституционалните връзки Франс Тимерманс по време на заседание на Европейския парламент този месец.
„Процедурата, започната наскоро и свързана с главния прокурор, повдига подобни притеснения.“
Консултативният орган по конституционно право на ЕС – Венецианската комисия, заяви в петък, че промените в наказателните закони и процедури на Румъния „сериозно отслабват ефективността на наказателното право за борбата с корупцията, престъпления и организираната престъпност“.
Наказателните мерки срещу Румъния, подобни на тези, които ЕС предприема относно Унгария и Полша, ще зависят от резултата от мащабните законови промени, които социалдемократите започнаха, включително в наказателното право.
В понеделник правителството затегна критериите за назначение за ДНА и ДИИКОТ прокурорите чрез инзвънредна заповед; в резултат на това над 40 от тези прокурори ще бъдат преназначени на друга позиция. Оправданието е, че това действие адресира притесненията на Венецианската комисия.
Драгня и други старши партийни членове твърдят, че целта им е да ограничат злоупотребите от страна на прокурорите и тайните служби, говорейки за „паралелна държава“, която ги подслушва нелегално.
Шефът на ДН Лаура Кордута Кьовеши загуби работата си през юни след действия от страна на министъра на правосъдието, сходни с процедурата, на която е подложен Лазар в момента. Това се случи пряко съпротивата на правни организации и президента.
Други прокурори и съдии са подложени на разследване относно недостатъци в работата си от страна на инспектори.
„Това е тактика, чрез която правните професионалисти на високо ниво се преследват като предупреждение“, казва антикорупционен прокурор на Reuters анонимно.
„Целят да покажат какво се случва, ако не играеш по правилата. И успяват. Някои хора в правната система започват да се питат какъв е смисълът от борбата.“
Министър Тоадер започва процеса по оценяването на Лазар, който на свой ред надзирава прокурорите – министерството на правосъдието, и заяви, че решението не идва от нищото.
„В хода на времето съм забелязал как министерството на правосъдието се отклонява от конституционалната си роля като гарант на правата и свободите на гражданите“, казва той. „Както и преди (с Кьовеши), ще направя радиограф на мениджмънта на главния прокурор и ще изляза със заключение.“
Министърът заяви пред частната телевизия Antena3 по-рано тази седмица, че ще съобщи изводите си след няколко дни.
Лазар, който беше назначен преди три години, обвинява правителството в опити за политизиране на съдебната система и заявява, че работата на прокурора е прозрачна и не се страхува от уволнение.
„За съжаление това е деликатен момент за румънското правосъдие и върховенството на закона“, заявява той на пресконференция след съобщенията на министъра – единственият случай, в който говори за настоящите събития.
„Това е контекстът, в който манипулацията на общественото мнение се използва като инструмент за дестабилизация на работата на прокурора.“
Главният прокурор отговаря за свалянето на имунитета на депутати по време на разследванията и има право на глас в правния контролен орган.
Някои критици отбелязват, че той не е достатъчно агресивен в прочистването на редиците от корумпирани и неефективни колеги, но много от прокурорите хранят възхищение към него поради факта, че се застъпва за тях.
Изявленията на ДНА показват масата антикорупционни случаи, които засягат обществени поръчки с фирми, за които съдът по-късно намери доказателства за плащане на подкупи. Много от тях са надценени и някои от плащанията, включително с евросредства, са направени за фиктивна дейност.
Тимерманс заяви, че всякакви промени, които ще отслабят надзора над това как се харчат парите на данъкоплатците в Румъния, „ще провокират незабавна реакция от комисията“.
Инвеститорски асоциации предупреждават системно, че корупцията е силно отблъскващ фактор за бизнеса.
Драгня, който е говорител в долната камара, има условна присъда от две години за изборни измами и е осъден на три и половина години затвор за това, че е помогнал двама партийни служители да останат на държавна заплата в държавната агенция за закрила на детето. Той обжалва в съда на 5 ноември.
Освен това той е обект на трето разследване заради подозрения във формирането на криминална група, която отклонява средства от общински проекти, някои от които финансирани от ЕС – обвинения, които той отрича.
Проверки и баланси
Румънският президент – центрист, бе принуден да подпише мерките на социалдемократите за реформа на съдебната система този месец, след като използва всички налични средства да противостои. Проектът премахва неговото право на вето относно назначението на топ прокурори, един от основните баланси на властта.
Номинацията на Тоадер за мястото на Кьовеши в ДНА повдига притеснения относно решителността, що се отнася до присъдите по високите етажи на властта.
През август полицията използва сълзотворен газ срещу протестиращи по време на антипровителствен протест и би протестиращите, държейки главите им.
Инспекторатът, чийто началник Тоадер остави на поста му въпреки изтичане на мандата, разследва магистратите с изключителна бързина. Много от разследваните са критици на законодателните промени.
Посланикът на САЩ в Румъния Ханс Клем заяви пред студенти по право този месец, че съдебната реформа „създава по-големи възможности за подчиняване и наказание на неудобни магистрати“.
„Под покривалото на загрижеността за правото на справедлив процес и човешките права някои от тези промени са ясен опит да се опазят определени интереси от независим съд“, каза той.
Управляващата партия невинаги успява. Този месец Конституционният съд отхвърли повечето от промените в криминалните процедури, които бяха оспорвани и които щяха да изискват увеличаване на доказателствената тежест във всички криминални разследвания.
Съдът ще обсъди аргументите срещу предложените промени в наказателния кодекс на 24 октомври.
Социалдемократите са заявявали и преди, че законотворческите им инициативи целят да синхронизират законовата рамка с нормите на ЕС и да адресират злоупотребата с власт, цитирайки оправдателни присъди от висши съдилища, въпреки че последните са рядкост, както и корупционни разследвания срещу някои прокурори.
Драгня заявява, че румънските тайни служби, които събират доказателства за прокурорите със съдебна заповед, злоупотребяват с властта си, подправяйки доказателства и подслушвайки незаконно „милиони румънци“.
Той казва, че или парламентът, или правителството трябва да приемат закон, който да обезсмисли доказателствата от подслушване. Това ще компрометира стотици присъди от такива за корупция до трафик на хора, както и присъдите на самия Драгня.
ДНА информира, че около 36 000 души, а не милиони, са подслушвани от 2005 г. насам.
„Когато ситуацията се изясни – казва антикорупционният прокурор, – ще ни отнеме години да проумеем как тези закони са променени и какво е останало от тях.“
Снимка: Getty Images, август т.г.
