SHARE

Рашид Халиди е професор по арабистика в Кълъмбия Юнивърсити в САЩ. За Guardian той коментира последното решение на Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел. 

Всеки път когато си мислим, че Тръмп не може да надмине себе си, той отново го прави. Сега той обяви, че  администрацията му ще признаел Йерусалим за столица на Израел, преобръщайки седем десетилетия на американска политика. Този ход ще има редица отрицателни последици, много от които не може и да предвидим.

Йерусалим е най-важният от т.нар. окончателни разрешения на проблема, които непрестанно блокират преговорите между Изреаел и Палестина заради изключителната им чувствителност.

И тук Тръмп се набута като слон в стъкларски магазин, слагайки точка на един изключително сложен и емоционален въпрос за всички, свързани с Палестина.

Йерусалим безспорно е най-сериозният проблем за целия палестински въпрос. Той е централен за идентичността на палестинските мюсюлмани и християни още от времето на основаването на двете религии и става все по-значим, откакто нараства настоящият конфликт.

Сблъсъкът за свещения град е още по-нажежен от факта, че едно и също място – Храмовият хълм [Храмът на Соломон – бел. прев.] или Благородното светилище [Харам ал-Шариф] – е светиня и за двете религии. Заради взривоопасния му характер това е проблем, в който никой палестински политик и малцина арабски лидери смеят да се бъркат.

За някой като мен, чието семейство живее в Йерусалим от стотици години, решението на Тръмп не означава просто, че САЩ са приели израелската позиция, че Йерусалим е ексклузивно техен.

Той също така ретроактивно легитимира превземането на източната арабска част на Йерусалим от Израел през войната от 1967 г. и налага дискриминационни закони на стотици хиляди палестинци, живеещи там.

Тази щета ще бъде вечна: САЩ не може да се върнат назад от това признание.

Това действие напълно дисквалифицира САЩ от дългогодишната им позиция на брокер, която дори може да се каже, че Вашингтон единствен държеше.

И така приключи и “мирният план”, който зетят на Тръмп – Джаред Къшнър – искаше да изготви и наложи на палестинците.

Действията на Тръмп са сигнал за пренебрегване на мнението на целия арабски свят. Каквото и арабските дикатори и абсолютни монарси да казват за американците, от които зависят, то арабският народ е единодушен в подкрепата си за палестинската позиция за Йерусалим. Това неминуемо ще накърни жизнени интереси на САЩ из целия регион. Както секретарят по отбрана Джеймс Матис казва през 2013 г.: “Плащах висока военна цена всеки ден като командир, защото те смятаха, че американците сме на страната на Израел.”

Това последно дипломатическо фиаско е още един признак, че тази администрация показва пълно пренебрежение за вижданията на останалия свят. Нито една страна в света не признава Йерусалим за столица на Израел. Има световен консенсус, че докато споразумение не бъде постигнато, не е редно да се предопределя изходът от преговорите. И САЩ гарантираха това на палестинците, когато ги поканиха на преговори през 1991 г. на мирната конференция в Мадрид.

Разбира се, че винаги САЩ са били на страната на Израел и никой не е очакват безпристрастност по този въпрос от тях или техния лидер.

Но сега е трудно да видим как е възможно да бъде постигнато устойчиво споразумение между палестинци и израелтяни. Верен на себе си, Тръмп отново се простреля в крака и това ще има дълбок отзвук в аналите на дипломацията.

Допълнително ще намали вече залязващите позиции на САЩ, усложни отношенията им със съюзниците им, мюсюлмани и араби, сред разумните люде по целия свят.

Тръмп, който бе предупреден срещу този ход от арабски, близкоизточни и европейски лидери, сега направи разрешението на конфликта много по-трудно, дори и да задоволи приятелите си и техните опасни, екстремни сродни души от Израел.

Далеч от това да направи “сделката на века”, както се хвалеше, този глупав ход може да бъде погромът на века.

Това е тъжен ден за международното право, за палестинци и за всеки, когото го интересува мирът в Близкия изток.

Карикатура: Peter Brookes/The Times of London

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.