SHARE

1.

Пътувам. До мен седи, но не го свърта на мястото му един чичо, сиреч 5-6 години по-възрастен от мен.
Опитва се да въвлече другите пътници в разговор за лошите неща, случващи се у нас – бедност, емиграция, пустеещи села, необработвани земи.
Никой не му се връзва. Всеки е забил нос някъде около пъпа си. Най-много да изпъшка нещо или да махне с ръка.
Чичото ме гледа, че чета, и явно аз съм му последната надежда за дискусия по повдигнатите от него теми.
Не успява. На обществени места от години не влизам в дебати.
Накрая избърсва с носна кърпа челото си, изсеква се после в нея и вади книжката със судокото. Разлиствайки я докъдето е стигнал с решаването, въздъхва:
– Бате надмина и Тато, тури му пепел!
Тато слушаше Русия, вземаше от Русия и каквото се направеше все бе по-хубаво, отколкото в Русия. Бате днеска пак слуша Русия, но взема от Европа и каквото се направи, все е по-зле, отколкото в Европа.
Единият се мазнеше на Съветския съюз, ама с техните богатства докарваше нашите неща да са доста по-добри от съветските. Другият се мазни на Европейския съюз, ама с техните богатства докарва нашите неща да са доста по-лоши от европейските…
10.05.2018 г.

2.
Помислих си нещо:
Защо в България не можем да проявим същите вълнения и страстност, интерес и загриженост, енергия и решимост, хъс и компетентност в дискусиите за състоянието и бъдещето на Евросъюза, каквито демонстрираме за“ Евровизия“?!
11.05.2018 г.

3.
Мисъл на приятел:
– В България заговори ли властта за стратегически приоритет – АЕЦ,туризъм, Македония, инфраструктура, разчоплиш ли коричката, отдолу ще бликнат икономическите и финансовите интереси на няколко реални човека, при това все едни и същи лица, по все един и същи начин, с все един и същи апетит и чрез все една и съща демагогия за загриженост за България!
12.05.2018 г.

4.
Днес един студент ми каза:
– От Народна република България до Република Лотария…
13.05.2018 г.

5.
Като най-обикновен обикновен човек напоследък се редих на няколко опашки за държавни и общински услуги. Следват нЕкои съображения.
1. Организацията на работата е много лоша. Явно началниците „горе“ хал хабер си нямат как е „долу“ и пукнат грош не дават за простосмъртните хорица.
2. Служителите, които са на пангара, сиреч на гишетата, са изнервени, уморени, претоварени и ошашавени, при това са крайно недостатъчно и без изобщо да е помислено за тях от разполагащите със служебни шофьори участници в разпределението на лъвските пайове от еврофондове и обществени поръчки.
3. Гражданите са все по-зле ориентирани, бавно съобразяващи, идват неподготвени, не четат документи и актове, не вникват в информацията в интернет, задават невъзможно глупави въпроси. Страх ме е, че има стремглаво падане на коефициента на интелигентност у народа в Отечеството ни любезно.
4. Наблюдава се сурово взаимно подозрение между служители и клиенти, двете страни са неописуемо предубедени една спрямо друга, липсва култура на общуване, този, който се е добрал до гишето, злоупотребява с търпението и на служителя, и на чакащите, мнозина гледат да хитруват, шикалкавят и пререждат останалите, всички са готови да вдигнат скандал за най-малкото нещо и голям брой от гражданите виждат в служителя злостен противник, а в стоящия до него гражданин смъртен враг…

Много печална картинка. Превръщаме се в нещо между змийско леговище и гнездо на оси.
Не знам кога, как и накъде ще избие това.
14.05.2018 г.

6.
На едно кръстовище ромска конска каруца прави задръстване. Заради него две жени си изпускат рейса. Възмущението им води до следния диалог:
– Нека да видят европейските лидери в какъв деветнайсети век живеем!
– Ама ще ядат трюфели!
– Ще си хапнат богато и кой откъде е. Много им е зор за нас. Ние ще си останем в циганията.
– Циганията ни не я правят само циганите! И ние си я правим.
– Вярно е, ама циганите отвикнаха от българИята и си се примириха с циганията. Но българите как да отвикнем от българИята и да се примирим с циганията!
15.05.2018 г.

7.
Мисля си постоянно за нашия народ – с тревога и натрапливо чувство, че това не може да бъде друго освен психеделичен сън.
Ако някой ме попиташе какво трябва да се направи, за да се промият мозъците на индивидите от една общност, че да станат табула раса, чиста дъска, върху която да може да пишеш каквото си пожелаеш и тази общност колективно да придобие стадна форма с ембрионално съдържание, аз бих дал следните съвети:
1. Инсталиране на водачи, оперирани от стратегическо мислене и лишени от способности за съвременен мениджмънт на системи и процеси.
2. Всяване на раздори и противопоставяния вътре в общността по всички проблеми от жизнена важност за нея и парализиране дори на самата мисъл за солидарност и сплотяване около приоритети и ценности.
3. Постоянно разказване на измислици, небивалици, приказки с хепиенд, фантасмагорни случки и пропагандни истории с цел пренасяне на общността в паралелна реалност, изключително рядко имаща пресечни точки с действителността.
4. Използване и насаждане на примитивен, диалектен, леко циничен, чалга език, на който общността да мисли и говори за своите проблеми и амбиции.
5. Подхвърляне на обещаващи лек, бърз, голям и илюзорен успех залъгалки като търкане на лотарийни билети, за да се изчегърта самата мисъл, че е възможно да постигнеш нещо с труд и усилия, знания и умения, честност и почтеност, разум и воля.

Ето това бих дал като съвети. И със стрес, страх и срам си давам сметка, че всъщност някой прави същото с нашия народ. Обхваща ме тревога, от която мога да избягам само като се самозалъжа, че видяното е психеделичен сън.
Защото само в съня може да се случи точно същото, което съзирам наяве.
Автор: проф. д-р Николай Слатински
Текстът е препубликуван от личния блог на автора. Заглавна карикатура: Чавдар Николов/Терминал 3

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.