Ако ислямист вземе животи в Европа, някой ликува, защото отдавна е предупредил, че така ще стане. Други пък ликуват някъде, защото ислямът бил победил. Трети пък ликуват, защото смятат жертвите за смотани по някоя геополитическа причина.
Ако психопат вземе животи в САЩ, някой ликува, защото е казал да се забранят пушките и пистолетите.
Ако психопат вземе животи в Европа, някой в САЩ ликува, защото в Европа няма пистолети и пушки, а психопатите пак убиват.
Ако цигани вземат живот, някой ликува, защото е казал, че това племе няма да се интегрира.
Ако скинари вземат живот, някой ликува, защото доказва, че омразата ражда чудовищна агресия.
Ако селяк вземе живот на пътя, някой ликува, защото отдавна е казал, че всички други освен него на пътя са селяци.
Ако лекар отнеме живот поради грешка, някой ликува, защото медицината е област на негодници и ето ви по-добре това хапче от захар.
Ако псевдонаучната алтернативна медицина отнеме живот, някой ликува, защото тъпотата е наказана и трябваше да вярвате на науката.
Ако жертвата/жертвите на отнемането на живот с нещо не ни кефят, ликуваме, защото така им се пада, просили са си го.
Молим се, мислим за, демонстрираме показно тъгата си. Следим се взаимно кой колко и за кого скърби повече.
Мерим се и се състезаваме около непреброени и още топли тела. Не спираме смъртта, но поне сме прави. За себе си и съмишлениците си.
Нямам извод от това. Просто наблюдавам, докато все още съм сред оцелелите.
Как ли се реагира правилно в лицето на Смърт?
Снимка: Събрани вещи на загиналите върху афгганистанско знаме при атентата в Кабул миналата седмица, при който загинаха поне 85 души
AFP
