На 13 юни 2016 осъмнахме с новина, че ЕК прекъсва плащания по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Интересно е, че уведомителното писмо е от 29 април същата година. Тъй като тази информация е публична, в този месец и половина някой плахо попита правителството какво става. Отговорът беше, че това са тежки инсинуации, алитерации или не знам си още какво…
Това да ни е проблемът
Проблемите, които ЕК изтъква като причина за това решение са факт и тези пари най-вероятно ще останат за сметка на държавния бюджет, за сметка на мен и на вас. Нищо, не за първи път ще плащаме нещо, което не сме поръчвали. Но отношенията на България с ЕК по принцип приличат на отношенията на майка и син – тя му дава пари за урок по английски, той ги харчи за бира.
За тези, които не се интересуват, да поясним – действащата Програма за развитие на селските райони, по която Европа субсидира страните-членки в областта на селското стопанство е със срок на действие 2014-2020.
Каква е хронологията в България /всички години са след Христа/:
2014 – не стартираме програмата, защото не сме готови, земеделците ще почакат;
2015 април – отваряме подмярка 4.1, най-популярната, без да сме готови, ако нещо стане-ей къде е държавния бюджет;
2015 юни – затваряме мярката и започваме да мислим, докато мислим, спираме жътва и сваляме земеделците от трактори и комбайни, за да ни донесат, примерно, свидетелство за съдимост.
2015 септември – отваряме мярка 121 от ПРСР 2007-2013 с възможно най-краткото предизвестие по наредба, идеално за всеки, който го знае отдавна, нареждаме на експертите в ДФ „Земеделие“ да зарежат всичко друго и да разглеждат тези проекти, а тези по 4.1 да чакат /впрочем, все още чакат/.
Междувременно обявяваме, че референтните цени, които са ни дали вносителите на земеделска техника, са изкуствено завишени и ги редуцираме два пъти – веднъж с 10 и после с още 20%. Така режем субсидията на бенефициентите, без те да имат вина. Тези вносители, които са завишили със 100%, са доволни, техните бенефициенти – също. Тези, които са дали реалните си цени – да се оправят. Техните клиенти с подписани договори спешно ще пишат молби за анекс за смяна на доставчик.
2015 ноември – отваряме подмярка 4.2, казваме на експертите да зарежат всичко друго, освен, нали, проектите по подмярка 121, които трябва да разплатим до края на 2015.
Какво става 2016-та ли?
Ами нищо. Бенефициентите чакат. Междувременно някакви хора в някаква европейска комисия питат някакви неща, пишат предписания.
А с това управление в областта на земеделието, България винаги ще е пред „възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия поради настъпване на изключителни обстоятелства“.
Снимка: www.stefanovaart.com
