Записки относно процеса на откриване на една къща
Ъгълът на ул. “Вашингтон” и ул. “Цар Симеон”. Всеки ъгъл на улица е малко кръстовище, на това кръстовище се срещат, или по-скоро се разделят, един хотел на партера, на който има магазин за дрехи втора употреба, един магазин, много мъничък, но пък в него има всичко, купчини шоколади, шоколадови яйца, тоблерони, желирани бонбони, локумена и тунквана вафла и каквото се сетите… все пак не трябва да забравяме, че се намираме в района на Женския пазар, изобилието му е присъщо – много, много има, много и от всичко. Затрупан сте между всички вкуснотии. Прощавайте, къде е продавачът? Може би е затрупан… Измъквам се… На третия ъгъл какво има? Оглеждам се… Ламаринени огради, които са преградили… какво? Нищооо! Преградили са празното пространство на старата къща, която са съборили преди години… Точно отсреща, но когато става дума за кръстовища, какво означава отсреща? Точно по диагонал се издига къща, стил – неокласицизъм, архитектура – характерна за жилищно-търговските сгради от края на XIX и началото на XX век. Това е тя, къщата на Вашингтон.
Записки от „спомените” за трансформация
“Там беше транжорна за месо, режеха свински бутове”
Месото, месото се помни. Паметта е изгубена. Хората наоколо не помнят нищо, а няма и как, след като са тук съвсем отскоро. Не намирам никой от старите обитатели на района, тръгвам по ул. “Симеон”, за да търся спомени… Виждам една малка врата, между две арабски магазинчета, надничам, вътре има изискана госпожа с дълга руса коса и розово палто, тя стои пред стара шевна машина „Сингер“, около нея – забодени карфици, разпилени макари и парчета плат за кръпки… Жената е възрастна… сигурно помни… Питам я за къщата на ъгъла.
“Съседите си колят прасето на балкона”
Обитателите на съседната къща, която някога заедно с тази имали общ собственик, спазва традициите по Коледа да се коли прасе. Къде? На балкона. По орнаментите от ковано желязо се стича кръв. Кап, кап, кап.
Записки от прашните папки
Стил: неокласицизъм
Години: построена около 1880 – 1995 г.
Статут: Обявена за паметник на културата от местно значение през 1976 г.
ДОКЛАДВАМ!
През 1931 г. къщата е купена на търг от Асен Вълчев, тогава сградата се е състояла от “зимник” – партер с 5 магазина, стълбище и клозети, “етаж” – апартамент с четири стаи, коридор, кухня и клозет, имала е електрическа инсталация, водопровод и канализация. КРАЙ!
ДОКЛАДВАМ!
През 1939 г. апартаментът е нает от Зора Ачкова, която прави там домакинско училище. Най-вероятно да учи млади дами домакини как да готвят най-изискано, как да вадят петна, да плетат и шият. Но и да се справят с не по-малко важни задачи, като например как да се отърват домашни бълхи. Зловещи рецепти за това от междувоенния период казват: поставяте лампа по средата на стаята, около лампата нареждате легени със сапунена вода, чакате да се стъмни, палите лампата (най-вероятно лампата е газена). Бълхите започват да скачат. Скок, скок, скок и пльок в легена. Така животът им свършва на дъното на съда, под красивите сапунени мехури1.
Трансформация за училище 1931 – 1939 г. ДОКЛАДВАМ!
Горните две стаи са съединени в една, която през 1943 е упомената като “директорската”.
Кухнята с прозореца е преустроена в баня и тоалетна.
Коридорът с прозорец на юг е преустроен в коридор със зазидан прозорец (заради някакъв си калкан),
стая 1 има балкон и два прозореца – стаята се затъмнява, светлината от един прозорец се зазижда
стая 2, образува се от съединяването на две или три стаи
стая 3 (ъгловата стая) – днес е същата – ъглите винаги трябва да се пазят
стая 4, разбира се, е с 4 прозореца, образувана е от съединяването на две стаи. КРАЙ.
Трансформации на соца . ДОКЛАДВАМ!
През 1947 г. къщата е одържавена и етажът се използва от Дирекция “Автомобилни съобщения”.
Партер. Първоначално е имало магазини, а след това е оборудван, последователно за транжорна, колбасарски цех и цех за руска салата.
Първи етаж. Първоначално се е разполагало професионално техническо училище по облекло, а от 1980 център по качеството към НТС. КРАЙ!
Какво се случи с къщата през соца?
ДОКЛАДВАМ!
Огромни хладилни камери се настаниха в мазето на една къща до пазара.
Хладилната камера затваря една от арките на фасадата, всички останали арки са зазидани на половина, дървената дограма е унищожена. В тухлените носещи зидове са вкопани горните й части. Монтират се товарни платформи.
Любопитни факти!
Руската салата унищожава пруските сводове на къща, строена през 1880 г.
Производството на руска салата е процес, при който се отделя огромно количество влага, това усилва корозията на металните греди на носещите подови конструкции. КРАЙ!
Освен това соцът трансформира и подпокривното пространство в обитаеми две жилища, в които “Софжилфонд” веднага настанява наематели. Днес техните дири и истори са изгубени!
Записки от завръщането към настоящето
През 1992 г. сградата е реституирана. Собствениците са трима. Първият етаж е необитаем. На партера сега има два магазина, един за детски дрехи и един месарски магазин. Месото, месото, остава!
…А паметниците на културата уж имат охранителен режим за къщите, които ги заобикалят – НООО… не точно.
1 Въпросната рецепта е налична в книгата със съвети за домакинята на Кожухаров от 1930 г. (Кожухаров, Б. 1930. Книга за домакинята/безплатна притурка на сп. „Земеделска практика”, год. Х – 1929. София)
Автор: Невена Германова
