Разходка из времето в центъра на София

Той е скрит пред очите ни. В сградата на знаковата за столицата Централна минерална баня, създадена и построена от австрийския архитект Емил фон Фьорстер и архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер, се помещава новият Регионален исторически музей – София.

Баните, както ги наричат столичани, работят до средата на 80-те, след което са затворени поради неподдържане. След множество скандали и участие в български филм днес си заслужава отново да погледнете натам, защото Софийският исторически музей е изключително интересен и един от малкото български музеи, които се нареждат като стандарт и изпълнение до европейските си еквиваленти. 

Историята на столицата би била вълнуващо преживяване както за туристите и гости на града (субтитрите на английски и надписите на английски са навсякъде в музея – практика, която трудно може да се нарече повсеместна), така и за столичани, които вероятно ще открият не едно и две нови неща за града, в който живеят. София е разказана с помощта на 120 000 исторически ценности – документи, притежания, снимки, археологически находки, картини, икони, стенописи, монети, фотографии и картички от стара София…

Съвсем спокойно може да вземете със себе си и деца, тъй като музеят е напълно приспособен и интерактивен, а за онези, които все още не могат да четат съвсем добре, цялата информация е събрана в кратки видеа, които вървят като прожекции в определена част на дадената зала. Малките със сигурност ще се разтопят от удоволствие, докато гледат историята на града, прожектирана във въстановка на старовремски трамвай, в който могат да седнат като пътници. Що се отнася до археологията – табло позволява на всички посетители да разглеждат находките в триизмерна версия, обръщайки ги от всички страни на екрана само с едно докосване.

Регионалният исторически музей – София, е пътуване във времето, за което не ви се налага да напускате центъра на града. Знаехте ли например, че първите хора са се заселили на брега на Слатинската река още в края на  VII в. пр. Хр.? На територията на днешния квартал „Слатина“ са изградени първите къщи и е основано селище. Именно от това селище произхождат едни от най-старите глинени фигури на Богинята Майка и Бога Бик, които са били символи на природата и мъжкото начало. В музея може да видите и златната купа от с. Казичене, която е една от най-уникалните за страната ни находки, разказват от музея. 

Историята продължава с Античността, тракийските племена, племето на сердите и присъединяването към Римската империя през 45 г. сл. Хр. Сердика може да се похвали със свои собствени монети, като тя се превръща в императорска монетарница, в която са секли монетите си 30 императори и техните съпруги. Музеят разказва, че хан Крум завладява Сердика през 809 г., а днешната столица е присъединена към Първото българско царство от хан Омуртаг, като по това време започва да се използва новото ѝ име – Средец. По време на Средновековието възникват манастирите около града – Софийската (Мала) Света гора. В една от залите на музея може да разгледате невероятната колекция от икони от този и по-късни периоди, както и евангелия и ритуални съдове, които изумяват с красотата си. 

Османският период също не е пропуснат, като посетителят може да погледне града през очите на съвременници на епохата през различни исторически извори. През XV в. София се превръща в административен, политически и военен център на Османската империя и е описвана като врящо гърне от култури, като остава голям християнски център. Ако посетите музея, ще имате шанса да научите за Софийската книжовна школа, килийните училища и манастирите, които съхраняват българската култура и са неделима част от последвалото Възраждане. Българският език е особено запазен в София, където гръцкият се използва единствено при богослужение и от софийския владика и никога не успява да доминира над българския.

Много впечатляващо е представена новата история на града, по което време София става столица по предложението на проф. Марин Дринов. По това време градчето е „ориенталско селище с множество джамии“, разказва ни музеят. Това бързо се променя и градът става модерен европейски център, като „през 1880 г. е направен първият регулационен план от руския архитект Копиткин. Той предвижда целият град да бъде регулиран „по американски” – с нови улици и широки булеварди, четем на страницата на регионалния музей. 

Под егидата на кмета Димитър Петков София става част от новото време, изгражда се водопроводна система, осветен е с електричество и се появява и първият електрически трамвай. Европейски архитекти оформят красивия център на града – Софийският университет, БАН, Военният клуб, Халите, Минералните бани и Народният театър са само част от творенията на тази епоха, които остават най-красивото наследство на София и до днес.

„В периода от Освобождението до 1919 г., за по-малко от четири десетилетия градът променя коренно облика си. Променя се и битът на столичните граждани във всяко отношение – и домовете са различни, и мебелировката в тях, и дрехите на техните обитатели, и битовите им навици. София е модерен европейски град“ – изпълнената възрожденска мечта, това е София. 

Историята завършва с периода след деветосептемврийския преврат, в който се налага „социалистически реализъм” и София става столица на социалистическа България. Тогава се ражда Ларгото – Министерският съвет, ЦУМ,  „Шератон” и президентството, като срещу пл. „Св. Неделя” – тогава наричан  „Ленин”, се поставя паметник на Ленин. Множество християнски храмове са за щастие запазени от унищожаване по това време и могат да бъдат видени и днес.

Временните изложби също си заслужават посещението, като в този момент може да видите традиционните за България и Софийското поле шевици, както и как те са намерили път до облеклото ни днес в изложбата „ПАМЕТТА НА СОФИЙСКАТА ШЕВИЦА“. До 3 септмеври имате възможност да посетите изложбата „В зората на европейската цивилизация: Слатина-София на 8 хиляди години“, която се организира по повод 33 години от началото на разкопките на раннонеолитното селище Слатина-София.

Повече може да научите тук, а за написването на този материал бяха използвани публикации на музея, които може да откриете тук. 

Снимка: MySofia.bg