Миналата седмица в едно от последните си приключени дела Конституционният съд (КС) реши, че не противоречат на конституцията поправките в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които делата за корупция срещу лица от върховете на властта бяха прехвърлени от общите в специализираното съдилище. И че Народното събрание (НС) има право да създава съдилища с всякаква специализация, стига това да отговаря на политическата му воля и на политическата целесъобразност.
„Решенията се изпълняват, не се коментират“
Освен един малък кръг хора, никой не обърна внимание на това решение. Повечето медии дори не съобщиха за него. Което не е странно – широката аудитория не се интересува от подобни въпроси, защото те не са ѝ интересни и ѝ се виждат прекалено далечни и сложни. От друга страна, ако някой непосветен си позволи да ги коментира, ще му бъде казано да млъкне, защото не разбира нищо.
Със сигурност няма да е така при друго дело на КС – за конституционосъобразността на Истанбулската конвенция. Тогава, независимо какво ще е решението, всички ще се вълнуват и до втръсване ще се произнасят компетентно за него. А истерията, породена от грандиозната лъжа за „опасността“ от подмяна на биологичните полове и налагане на третия пол, еднополовите бракове и други подобни, ще избухне с нова сила.
Често ще чуете политици да казват, че „решенията на съда не се коментират, те се изпълняват“. Това, достойно за времената Вишински, твърдение е само частично вярно. Всъщност при демокрацията решенията на съда не само могат, а е и задължително да се коментират. Дори и непосветените са в правото си, четейки конституцията, да се усъмнят и да питат. Особено когато и мнозина специалисти твърдят, че в нечия изгода конституцията се разтяга като ластик, за да бъдат заобиколени изрични нейни забрани. И когато, макар и „неинтересни“, решенията на съда са от голям обществен интерес и с далече отиващи последици. Като тези, за които ще стане дума сега.
Специализирано или извънредно съдилище по желание
Конституцията гласи, че в България правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Същевременно допуска, че със закон могат да се създават и специализирани съдилища. Законодателят се възползва от тази възможност и през 2011 г. създаде Специализиран наказателен съд (СпНС) за разглеждане на дела за организирана престъпност. Тогава КС реши, че това е допустимо, понеже „критерият за определяне на компетентността на специализирания съд е предметът на делото, а не качеството на извършителя на престъплението“.
Същевременно конституцията гласи, че „извънредни съдилища не се допускат“. Миналата година обаче с поправка в НПК НС прехвърли на Специализирания съд (известен като любимия съд на главния прокурор) и делата за корупция срещу изрично посочен кръг лица от „високите етажи на властта“. Решено бе също така тези дела да се гледат по специални правила. Това накара Върховния касационен съд и Висшия адвокатски съвет да поискат от КС да обяви закона за противоконституционен с аргумента, че той превръща СпНС от съд, разглеждащ определена категория престъпления, в извънреден съд за лица, заемащи определени длъжности във властта, тоест критерият за компетентност вече не е предметът на делото, а качеството на извършителя на престъплението. С което се нарушава изричната конституционна забрана. ВКС освен това посочи, че основният закон „не допуска извънредни съдилища, защото те се създават за обслужването на определени политически цели в разрез с разбирането за независим съд“.
Миналата седмица КС отхвърли тази жалба, като се аргументира именно с политическата целесъобразност. Според него парламентът не може да бъде ограничаван при създаването на нови специализирани съдилища, защото това „би означавало да се отрече правото му на целесъобразна преценка“. Съдът обясни, че при тази преценка политическите аргументи са по-важни от процесуално-техническите.
В малкото появили се коментари бе отбелязано, че съдът не е отговорил на въпроса какво въобще трябва да се разбира под „извънреден съд“ и така е обезсмислил и дал възможност за заобикаляне на конституционната забрана. При това положение за неспециалиста пък възниква може би наивен, но твърде тревожен въпрос: не се ли развързват ръцете на Народното събрание да създава каквито си поиска специални съдилища със специални правила? И какво би попречило на някое политическо мнозинство, ако някога прецени, че политическата целесъобразност го налага, да създаде нещо като някогашния т.нар. Народен съд?
Хем народен представител, хем председател на ДАНС
Този казус силно напомня за друго решение на КС. То се върти около няколко конституционни текста, ключовият от които е, че „народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която е несъвместима с положението на народен представител“. Именно това се случи през 2013 г. с народния представител Пеевски. Той бе избран от НС за председател на ДАНС, след което положи клетва за новия си пост и поради неговата „несъвместимост по закон“ със стария подаде оставка като народен представител. НС обаче „забрави“ да гласува тази оставка. После Пеевски пое новите си задължения и в новото си качество проведе срещи в ДАНС, МВР и прокуратурата и дори даде интервю. Последваха обаче масови протести. Тогава, няколко дни по-късно, новият председател на ДАНС оттегли оставката си като депутат (макар и вече бивш). А НС отмени решението си за избор на шеф на ДАНС, като този път „забрави“ да посочи на какво от възможните основания го прави (например оставка). Така прегази и Закона за ДАНС.
Последваха три жалби пред КС, които твърдяха най-общо, че Пеевски няма как да се върне в НС, понеже със самия избор за председател на ДАНС, с полагането на клетва и с подадената оставка като депутат е загубил окончателно и безвъзвратно това си качество, като е избрал едната от двете несъвместими по конституция длъжности.
КС обаче направи и невъзможното и на три пъти реши друго. Оказа се, че няма никакъв проблем в продължение на цял месец Пеевски да е едновременно председател на ДАНС и народен представител. Част от съдиите обосноваха тази позиция не с конституционна норма, а със Закона за предотвратяване на конфликта на интереси, според който народният представител има месец, за да декларира своята несъвместимост и да я отстрани. Забравиха да споменат обаче, че тази норма се отнася за фирмите и бизнесите на народните представители и по никакъв начин не е приложима за „държавна служба“. Като председателския пост в ДАНС, при който по конституция несъвместимостта настъпва веднага след решението на НС.
Специалистите (включително част от конституционните съдии) единодушно оцениха това решение като „срамна страница за историята на КС“, „прецедент, който води до хаос и рушене на държавността“, „правна абракадабра“, „обидно, унизително, позорно“, „логически и правен абсурд“. И отбелязаха, че КС е зависим и навежда глава пред силните на деня.
А за неспециалистите възникна може би наивният, но много тревожен въпрос: щом се оказва, че някой може да си избира какъв да бъде, включително и да е хем депутат, хем шеф на ДАНС, въпреки че е подал оставка в едното и е положил клетва в другото си качество, и щом може обикновен закон да отмени конституцията, какво пречи някой някога да реши да заема едновременно два, три и дори всички важни постове в държавата? (То де факто и сега сме близо до това положение, но това е друга тема.)
Всичко става възможно
Общото между двете описани решения на КС е, че дават възможност на всяко политическо мнозинство, погазвайки законите, да прави каквото си поиска. Сега може никой да не обръща внимание на подобни съдебни решения. Но някога, когато всички са забравили за тях, те могат да „влязат в употреба“. Ако всякакъв род съдилища са възможни и ако един и същ човек може едновременно да заема всички важни постове, диктатурата е „на една ръка разстояние“. Това сега може да изглежда невероятно и хипотетично, но утре на някой може да му скимне да прояви такава „политическа воля“.
Иначе, дълбоко развълнувани от проблемите на пола и семейството, всички чакат с интерес решението за Истанбулската конвенция. Ще видим там какво ще се окаже политически целесъобразно. Масовите ирационални страхове и истерии също вършат работа.
Автор: Ясен Бояджиев
Текстът е препубликуван от Deutsche Welle с тяхно разрешение.
