SHARE

Европейските лидери се събраха в Малта на 3 февруари, за да обсъдят бъдещето на ЕС. Сред тях бе и президентът Румен Радев, който получи шанса да се срещне с всички други 27 лидери на ЕС.

Големият повод за срещата бяха плановете за бъдещето на ЕС, които се очаква да бъдат оповестени на 60-годишнината от Римските договори на  25 март 2017 г. Това е втората неформална срещна след решението на Британия да напусне ЕС, като на първата през септември м.г. в Братислава лидерите започнаха да обсъждат основите на бъдещата интеграция – в него са заложени инициативи за засилване на сигурността, отбраната и борбата с тероризма, от една страна, и подобряване на икономическия растеж, инвестиции и работни места и младежката безработица, от друга.

Този път във Валета,  Малта, не се оповестиха много детайли от плана, очевидно тъй като той е във фазата на същинските преговори и остават два месеца до неговото финализиране.

Въпреки това разбрахме няколко неща за настроенията сред Европейския съвет.

Всички говорят за Тръмп

Досущ като останалата част от човечеството и европейските лидери не могат да спрат да обсъждат новия американски президент. След края на срещата домакинът, малтийския премиер Джозеф Мускат, заяви, че лидерите са “притеснени” от действията на новата американска администрация.

Немският канцлер Ангела Меркел заяви, че “съдбата на Европа е в нейните собствени ръце”, а френският президент Франсоа Оланд, че е “неприемливо” Тръмп да обяснява “какво трябва и какво не трябва да е Европа”.

Тереза Мей – посредникът между Америка и Европа

Не могат да се избегнат сравненията между Тереза Мей, която днес иска да се представи за посредник между Америка и Европа, и един балкански премиер, който се опитваше да се представи като посредникът между ЕС и Турция.

Мей иска да се превърне в “мост” между Европа и Америка – идея, която останалите европейски лидери са пренебрегнали, а дори президентът на Литва Грибаускайте шеговито заяви, че: “Не мисля, че има нужда от мост, ние общуваме с американците в туитър”.

Британският премиер имаше да предаде съобщение от Доналд Тръмп  (също както Борисов миналата година имаше важно съобщение от Ердоган) – Тръмп обещал да спазва задълженията на САЩ към НАТО, въпреки че нарече алианса “отживелица” наскоро, но всеки трябва да си изпълни финансовите задължения. Послание, което и самият Тръмп е отправял (както и новината, която трябваше да предаде Борисов, бе известна на всички далеч преди посредничестото му).

Тя също така, според Politico, предупредила лидерите да “работят внимателно и конструктивно” с Тръмп, защото в противен случай ще “окуражат онези, които искат да ни сторят зло”. По същия начин, когато Ердоган необуздано извършваше арести на учители, военни и държавни служители миналата година, Борисов зовеше Европа да прояви мъдрост.

Та, с други думи – ЕС този мач го е играл – на съюза не му трябва медиатор. Иначе ходът на Мей е ясен – тя иска ЕС да има някаква полза, даже да е поставен в зависимост от нея по време на преговорите на Британия за напускане, които тя трябва да води с европейските лидери.

Доналд Туск ще се кандидатира за втори мандат като председател на Европейския съвет

Въпреки конфликта между поляка Туск и новото крайнодясно полско правителство председателят на Европейския съвет ще търси втори мандат от две години и половина. Това обяви самият той във Валета, като настоящият мандат на Туск приключва на 31 май 2017 г.

Възможно е и опозицията на полското правителство да не е достатъчна, за да блокират номинацията му, тъй като президентът се избира с квалифицирано мнозинство от 55% от държавите членки, които трябва да представляват 65% от населението на ЕС.

Радев се срещна с Меркел

Румен Радев за първи път се срещна с всички лидери на ЕС и е провел разговор с Ангела Меркел. Двамата потвърдили желанието си за развитие на двустранните отношения и обсъдили предстоящата визита на Радев в Берлин на 6 февруари, когато Радев ще се срещне с федералния президент Йоахим Гаук.

Решаване на мигрантски проблеми

Освен големите теми за бъдещето на ЕС лидерите са взели решение за няколко мерки за спиране на мигрантския поток от Либия. Сред тях са увеличаване на средствата с 200 милиона за лагерите в страната, както и обурудване и обучение за либийската брегова охрана.

Очевидно трябва да чакаме до края на март месец, за да получим повече яснота за плановете на ЕС, но те едва ли ще представляват цялостна реформа с промени в договорите.

Същински преговори по изготвянето на нови договори навярно ще започнат след националните избори в Нидерландия (15 март 2017 г.), Франция (първи тур – 23 април; втори – 7 май 2017 г.) и Германия (септември или октромври месец 2017 г.). След края на 2017 г. – когато Европа има ясни лидери, ще може да започнат и дебатите за същински промени в съюза и да се отговори на въпроса на колко скорости трябва да върви Старият континент – гласовете за ядро и периферия стават все по-силни.

SHARE
Разследващ анализатор в Bellingcat