Вестник New York Times публикува коментар на анонимен високопоставен служител на Белия дом, който обявява, че съществува съпротива сред политическите назначения на президента, създадена, тъй като Доналд Тръмп е заплаха за демокрацията и принципите, които отстоява Америка.
Публикуваме анонимния коментар на служителя.
Президентът Тръмп е изправен пред изпитание за президентството си, невиждано при когото и да е от съвременните американски лидери.
Не просто специалният прокурор [разследващ връзките на Тръмп с Кремъл – бел. прев.] е надвиснал над него. Или дори фактът, че страната е остро разделена за лидерството на г-н Тръмп. Дори не става дума за факта, че партията му може да изгуби Камарата на представителите от опозицията, което да бетонира падението му.
Дилемата – която той не осъзнава напълно – е, че мнозина високопоставени служители в администрацията му работят системно отвътре, за да подкопаят част от идеите му и най-лошите му навици.
Знам, защото аз съм един от тях.
Искам да бъда ясен – ние не сме част от популярната „съпротива“ отляво. Ние искаме това управление да успее и вярваме, че много от политиките вече направиха Америка по-сигурна и просперираща.
Но ние вярваме, че първият ни дълг е към страната и президентът продължава да действа по начин, който уронва здравето на републиката ни.
Затова с мнозина назначения на Тръмп се заклехме да опазим демократичните институции, подкопавайки вредните импулси на г-н Тръмп, докато той не напусне Белия дом.
Коренът на проблема е аморалността на президента. Всеки, който работи с него, знае, че той не се води от никакви принципни начала при взимането на решения.
Макар той да бе избран като републиканец, президентът показва малко привързаност към дълголетните принципи на консерваторите: свободни умове, свободни пазари и свободни хора. В най-добрия случай той припознава тези принципи на публични изяви. В най-лошия той директно ги атакува.
В допълнение към множеството му твърдения, че медиите са „врагове на народа“, импулсите на президента Тръмп са най-вече антитърговски и антидемократични.
Не ме разбирайте погрешно. Има проблясъци, които почти непрестанното негативно отразяване на администрацията пропуска: ефективната дерегулация, историческата данъчна реформа, по-здравата армия и още.
Но тези успехи идват въпреки – а не поради – лидерския стил на президента, който е необмислен, съревнователен, дребнав и неефективен.
От Белия дом до ведомствата на изпълнителната власт и агенциите високопоставени служители тайно ще споделят, че на ежедневна база не вярват в коментарите и действията на върховния главнокомандващ. Повечето действат така, че да изолират работата си от прищевките му.
Срещите с него преминават към странични теми и излизат извън контрол, а той се впуска в повтарящи се тиради и импулсивни резултати от недоизпечени, зле осведомени и често безразсъдни решения, които трябва да бъдат отхвърлени.
„Буквално няма как да знаеш дали няма да си промени мнението в следващата минута“, ми сподели друг високопоставен служител наскоро, изтощен от срещите в Овалния кабинет, на които президентът си сменя позициите по водещи политически решения, които е направил само преди седмица.
Невротичното му поведение щеше да е по-притеснително, ако не бяха невъзпетите герои във и около Белия дом. Някои служители са представени като злодеи в медиите. Но зад завесата те са правили невероятни дела, за да препазят Западното крило [на Белия дом, където се помещава администрацията – бел. прев.] от лоши решения, макар невинаги да са успешни.
Може да е малко утешение в една ера на хаос, но американците трябва да знаят, че има възрaстни в стаята. Напълно осъзнаваме какво се случва. И се опитваме да действаме правилно дори когато Доналд Тръмп няма да го направи.
Резултатът е президентство на две скорости.
Вземете например външната политика: Със или без камери президентът Тръмп показва афинитет към автократи и диктатори като президента Владимир Путин на Русия и севернокорейския лидер Ким Чен Ун, като също показва малко признателност за връзките, които имаме със съюзниците си, които са и наши съмишленици.
И въпреки това, както много наблюдателни души отбелязват, останалата администрация действа на друга скорост – една, при която Русия е осъждана за намесата си и съответно наказвана, а към съзниците ни по света се отнасяваме като с равни, наместо да ги окарикатуряваме като наши съперници.
Що се отнася до Русия например, президентът не желаеше да отзове толкова много шпиони на г-н Путин като наказание за отравянето на бившия руски шпионин в Британия. Оплакваше се със седмици на високопоставени служители, че са го вкарали в допълнитела конфронтация с Русия и изрази недоволство, че Съединените щати продължават да налагат санкции над страната, за нейното злонамерено поведение. Но неговият екип по национална сигурност е по-добър от това – те действаха и с мисъл, че на Москва трябва да бъде търсена сметка.
Това не е работа на т.нар. дълбока държава.* Това е работа на устойчивата държава.
Предвид нестабилността, която мнозина виждат, по-рано се шепнеше, че кабинетът трябва да задейства 25-ата поправка, която ще стартира сложен процес по неговото отстраняване.** Но никой не иска да подклажда конституционна криза. Затова ние ще завъртаме руля на админстрацията към правия път, докато – по един или друг начин – това не свърши.
Най-голямото притеснение не е какво г-н Тръмп може да направи на президентството, а по-скоро какво нацията му позволи да стори на всички ни. С него паднахме толкова низко и му позволихме да изхвърли от дискурса ни всякаква учтивост.
Сенатор Джон Маккейн го каза най-добре в прощалното си слово. Американците трябва да прочетат думите му и да се отърсят от капана на трибализма в името на високата цел да се обединим около общите ни ценности и любов към тази велика нация.
Може вече сенатор Маккейн да не е сред нас. Но винаги ще имаме неговия пример – пътеводна звезда за възстановяването на честта в обществения живот и дискурс. Г-н Тръмп може да се плаши от мъжете на честта, но ние трябва да ги почитаме.
Има тиха съпротива сред администрацията от хора, които избират страната си на първо място. Но истинската промяна може да дойде от обикновенните граждани, които надмогват политиката и достигат до другата страна, решавайки да разбият всички клейма в името на едно: американци.
Авторът е високопоставен служител в администрацията на Тръмп.
NB. Няколко лексикални израза – lodestar (пътеводна звезда), тавтологията „автократи и диктатори“, говоренето за политически консервативни идеали и споменаването на 25-ата поправка на конституцията, която може да бъде задействана само от вицепрезидента – навяват, че текстът може да е писан от вицепрезидента Майк Пенс.
Често обаче, както и преди са съобщавали американски медии, служителите на Тръмп подхвърлят изрази на техни колеги, когато съобщават тайно информация на медиите, за да може президентът да мисли, че друг го е предал. В случая това също е възможно.
Водещият на MSNBC Лорънс О’Донъл представи убедителна теза, че е възможно да става дума за директора на националното разузнаване Дан Коатс.
Единствено редакторският колектив на New York Times знае самоличността на автора – бел. прев.
*Deep State – дълбока държава; конспиративна теория, според която бюрократите в САЩ контролират събития и кукловодят американския президент. Теорията добива популярност през 60-те и 70-те години на XX в., когато са убити президентът Кенеди и брат му Робърт, който е кандидат за президент, а президентът Ричард Никсън е отстранен след разследване на ФБР.
В днешно време всеки нов президент сменя не само ръководителите, но често множество техни високопоставени помощници в почти всички звена на администрацията, което прави възможността за задкулисни извечни бюрократи малко вероятна – бел. прев.
**25-ата поправка на конституцията предвижда възможност кабинетът на президента да прецени, че той не е в състояние да изпълнява правомощията си. Не се споменава какви може да са причините за това (напр. здравословни или покушение).
Според тази процедура вицепрезидентът уведомява кабинета, че президентът не е в състояние да изпълнява правомощията си. Ако мнозинството от кабинета (8 от 15 души) се съгласи, то вицепрезидентът незабавно става изпълняващ длъжността президент.
Но в този случай Тръмп може да оспори решението им пред Конгреса. Ако двете камари застанат на страната на вицепрезидента с две трети мнозинство, то Майк Пенс ще бъде и.д. президент до края на мандата. Подробности за това как се сваля американски президент можете да намерите тук.
