SHARE

„Гражданите на Каталуния придобиха правото да имат независима държава, която е република“, заяви президентът на Каталуния, след като обяви, че 90% са гласували за независимост.

По- важен обаче е броят на гласувалите. Според каталунската власт 2,26 милиона от 5,4 милиона имащи право на глас каталунци са отишли до урните. Това означава, че избирателната активност е била по-малка от половината население – около 40%.

Според местното правителство 8% са гласували против и останалите бюлетини са невалидни.

Мадрид е категорично против. Освен ниската избирателна активност централната испанска власт смята референдума за незаконен, тъй като Конституционният съд на страната го суспендира по-рано тази година.

Вчера напрежението в страната ескалира допълнително, когато испанските власти насилствено не позволиха на избирателите да стигнат до урните, като 844 души и 33 полицаи са ранени.

„Правителството ми в следващите няколко дни ще изпрати резултатите от вота на каталунския парламент, където лежи суверенитетът на народа ни, за да може той да действа според повелите на референдума.“ Местната власт смята, че 96 процента от секциите са били отворени поне за част от деня и преди вота заяви, че ако резултатът е положителен, парламентът ще обяви независимост след 48 часа.

От Мадрид се чува различно съобщение

Испанският премиер Мариано Рахой се обърна към нацията, като заяви, че върховенството на правото е победило и не е имало „никакъв референдум за самоопределяне“ в Каталуния. Той призова каталунската власт да не предприема „нови стъпки, които няма да доведат доникъде“ и напомни, че мнозинствосто каталунци не подкрепят независимостта.

„Направихме каквото трябваше. Ние сме испанското правителство, аз съм премиерът и поемам отговорност“, заяви Рахой, чиито вчерашни полицейски акции бяха осъдени от редица европейски лидери.

Какво ще се случи?

Ако каталунският парламент обяви независимост, испанският премиер може по силата на чл. 155 от конституцията да отнеме автономията на областта и временно централната власт на Испания да контролира региона.

Ако въпреки всичко Каталуния стане независима, то страната ще напусне Европейския съюз и не е ясно нито каква ще им е валутата, нито от колко страни ще бъде призната.

Историята на този референдум е показателна за това как отказът от намиране на решение води до все по-голяма ескалация.

Правото на самоопределяне, както и редицата икономически и исторически причини, които водят до това част от каталунците да искат да се отделят, трябва да бъдат уважавани. Но също така трябва да бъде уважавано и върховенството на правото и когато един референдум е суспендиран, то провеждането му въпреки всичко единствено допринася за ескалиране на напрежението и не води до разрешениет на ситуацията.

Действията на испанския премиер, който използва насилие срещу своите граждани, за да не отидат до урните, също е не просто осъдително, но и грозна картина за Европа, която трябва да бъде пример за останалия свят за цивилизованост, уважение към гражданските свободи, правова държава и демокрация.

От всичко случило се нито каталунците получиха нормален референдум, който да бъде международно признат и правно издържан, нито действията на Рахой ще доведат до примиряване на сепаратистите.

Напротив. Днес Мадрид и Барселона са в още по-голям хаос, в който ескалацията на напрежението изглежда като единствения възможен ход и за двете страни. А разрешение изглежда няма.

Случилото се в Испания е един добър пример как чрез безсмислена агресия и инат никой не печели.

 

SHARE