В над 100 руски града, както и в Берлин, Ню Йорк и Прага днес ще се проведат протести в подкрепа на опозиционера Алексей Навални.
Навални не бе допуснат до участие в президентските избори на 18 март, поради което той обяви бойкот на вота.
„Той се страхува от всякаква истинска конкуренция“, заяви Навални, визирайки Путин. „Той единствено позволява да се кандидатират хора, които не му се опълчват, които дори не водят кампании.“
„Режимът на Путин е изграден от корупция“, казва Навални пред CNN. „Според официалните данни над 20% от населението живее под границата на бедност. И хората правят очевидната връзка – защо сме толкова бедни? Защото те крадат толкова много.“
Можете да гледате на живо през целия ден митингите от опозиционния канал на Навални:
В края на миналата година руската Централна избирателна комисия окончателно обяви, че няма да допусне Навални до участие в президентските избори.
Но решението той да не бъде допуснат е било взето преди това от Кремъл, съобщи Руската служба на BBC още през октомври, позовавайки се на нейни източници в Кремъл.
Официалната причина е, че той е получил присъда от руски съд, за която Европейският съд по правата на човека обяви, че на Навални му е нарушено правото на справедлив процес.
През 2016 г. Навални даде заявка да участва на президентските избори, което предизвика руската прокуратура да възобнови разследване за “оргaнизиране на кражба на имущество” срещу него. На 8 февруари 2017 г. съдът призна Навални за виновен и му наложи петгодишна условна присъда.
След присъдата възникна спор дали тя възпрепятства Навални да се кандидатира, тъй като руската конституция забранява на лица, лишени от свобода, да се явяват на избори, но не е изрично упоменато дали забраната важи за условни присъди.
Историята на делото
През 2012 г. прокуратурата образува разследване срещу Навални и бизнесмена Пьотр Офицеров за незаконно присвояване на 400 000 евро.
На 18 юли 2013 г. руският съд намира Навални за виновен и го осъжда на пет години лишаване от свобода, като присъдата е mot-à-mot преписана от мотивите на прокуратурата, с тази разлика, че обвинението иска шест, а съдът му присъжда пет години.
Тогава обаче става нещо странно. На следващия ден прокуратурата протестира присъдата на съда с мотива, че Навални не трябва да бъде лишаван от свобода, докато присъдата не бъде потвърдена от по-висша съдебна инстанция.
По това време протестите в Русия продължават и навярно Кремъл уплашен, че ще превърне Навални в мъченик, го освобождава. През същата година са и кметските избори в Москва, на които Навални решава да се кандидатира и да спечели 27% от вота, като става втори, изпреварен единствено от кандидата на Путин – Сергей Собянин.
Оттогава насетне обаче движението на Навални набира все повече сили, като той е успял да консолидира опозицията зад гърба си, да прави разследвания срещу руското правителство и да възбужда простести из цялата страна. Това довежда до неколкократните му арести и заплахи и през 2016 г., след като Навални обявява, че ще се изправи срещу Путин на избори, същото разследване на прокуратурата е възобновено.
През 2016 г. Върховният съд на Русия решава да върне делото за разглеждане от първоинстанционния съд. Това се случва в момент, в който вече Европейският съд за правата на човека е обявил, че на Навални му е нарушено правото на справедлив процес.
И така, на 8 февруари първоинстанционният съд в гр. Киров отново призна Навални за виновен и го осъди този път на пет години условно. Отново присъдата е изцяло преписана от старото съдебно през 2013 г., което от своя страна бе преписано от мотивите на прокуратурата.
Снимка: AP Photo/Dmitri Lovetsky
