Семейството на починалия американски сенатор Джон Маккейн (1936 – 2018 г.) публикува прощалните му думи, отправени преди смъртта да го застигне. Словото бе прочетено пред медиите от Рик Дейвис, бивш мениджър на кампанията му и семеен говорител, на пресконференция във Финикс, столицата на щата Аризона.
Публикуваме словото на сенатора :
Скъпи американци, на които с такова признание служих шестдесет години и особено скъпи мои аризонци,
Благодаря ви за привилегията да ви служа и за благословения живот, който службата в униформа и държавната служба ми позволиха да водя. Опитах се предано да служа на страната си. Правех грешки, но се надявам любовта ми към Америка да натежи на везните срещу тях.
Често съм си мислел, че съм най-щастливият човек на Земята. И сега се чувствам по същия начин – дори докато се подготвям за края на живота си. Обичам целия си живот. Изключително благодарен съм за всички преживявания, приключения и приятелства, достатъчни за десет пълноценни живота напред. Като при мнозина други, и в моя живот пръсъстват неща, за които съжалявам. Но не бих разменил нито ден от него, за добро или за зло, дори и за нечий друг най-добърия ден.
Това удоволетворение дължа на любовта на семейството ми. Никой не е имал по-обична съпруга или деца, с които да се гордее толкова много, колкото аз с моите.
Това също е нещо, което дължа на Америка. Да бъда свързан с каузите ѝ – свобода, справедливост, уважение към достойнството на всеки. Те ми носят по-голяма радост от преходните удоволствия на живота. Нашата идентичност и нашата ценност не се увреждат, а се затвърждават от служенето на добра кауза, ако тя е по-голяма от самите нас.
Скъпи американци – тази връзка за мен означаваше повече, отколкото всички останали. Живях и си отивам като горд американец. Ние сме граждани на най-великата република в света, която е нация изтъкана от идеали, а не е основана на кръвна връзка или на територии. Ние сме благословени и носим благословение за човечеството, когато подкрепяме и спомагаме за разпространението на тези идеали у дома и по света. Успяхме да спомогнем за освобождението от тирания и бедност на повече хора от всяко друго време в историята на човечеството, като пътем се сдобихме и с огромно богатство и власт.
Уронваме своето величие, когато бъркаме патриотизма с племенни пререкания, които сеят гняв, омраза и насилие по всички краища на света. Ставаме по-слаби, когато се крием зад стени, наместо да ги събаряме, когато се усъмняваме в силата на нашите идеали, наместо да им се доверим като на великата сила на промяната, която винаги са били.
Ние сме 325 милиона гласовити индивиди с мение. Спорим и се съревноваваме и понякога се очерняме в безпардонните си обществени дебати. Но винаги сме имали много повече общо помежду си, отколкото сме имали разногласия. Ако само си припомним това и погледнем на отсрещния с презумпцията, че и той обича страната си, ще успеем да преодолеем това време на предизвикателства и ще излезем от него по-силни от всякога, както винаги сме успявали.
Преди десет години имах честта да призная поражението си на президентските избори. Искам да приключа прощалното си слово със сърдечната си вяра в американците, която почувствах толкова силно през онази нощ.
Все още я чувствам толкова силно.
Не се отчайвайте от настоящите трудности, а винаги вярвайте във възможностите и във величието на Америка, защото нищо не е предопределено. Американците не се отказват. Ние никога не се предаваме. Никога не се крием от историята. Ние я създаваме.
Сбогом, скъпи американци. Бог да ви благослови и Бог да благослови Америка.
