В началото на тази година видяхме една от най-острите пропагандни кампании, която само за дни успя чрез лъжи и манипулация да преобърне една сравнително неутрална тема като домашното насилие в несъществуващ спор за сексуално самопределяне.
От компанията за медийни анализи „Перспептика“ са изготвили доклад, публикуван от АЕЖ, като методологията и изводите на тяхното проучване изключително наподобяват анализа на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания, която проследи проруската проганда за периода 2013 – 2016 г.
Нека видим някои основни прилики.
На, първо място, пропагандата се активизира в точно определен момент, продиктуван от политическия дневен ред.
Както се посочва в доклада за антидемократичната пропаганда, тя се влияе от политическия календар – на местно ниво по теми като съдебната реформа тя се активизира, когато има опити за прокарване на успешни политики, а за атаките срещу ЕС и в подкрепа на Русия тя се задейства при международни събития, за които трябва да се представят “алтернативни факти” и да се подмени дебатът.
Същото констатира и докладът за кампанията против Истанбулската конвеция:
„Истанбулската конвенция реално почти отсъства от българското медийно пространство през м. декември. Преди Асоциация „Общество и ценности“ да излезе с подписка срещу ратифицирането на конвенцията, отразяването ѝ е спорадично и неизменно положително. Първата статия през разглеждания период, в която става дума за някакъв проблем с документа, идва от репортаж на БНР за подписката от 14 декември 2017 г.“
На второ място – медиите, използвани за проводник на пропагандата, се отличават със своята проруска, антиевропейска позиция.
За Истанбулската конвенция „Първите негативни реакции идват на 14 декември от glasove.com и bultimes.com, които предупреждават, че конвенцията е „опит за легализирането на гей браковете“. Дори и тогава обаче повдигнатата тревога остава в ограничен кръг от сайтове, включващ kanal3.bg, blitz.bg, epicenter.bg, trud.bg.
„Сайтовете в негативния край на спектъра – skandalno.net, bultimes.com и glasove.com. – са с изключително антизападна насоченост, като bultimes.com е настроен и против управляващите. „Именно те предлагат и материалите, които се доближават най-силно до определението за фалшиви новини. Там става дума за „Хомодиктатурата на ЕС“, „джендър организации, вилнеещи по училищата“, ЕС, който ни „ОБЕЗБЪЛГАРЯВА“ и т.н. Стига се дори до крайни цинизми, като статията на Явор Дачков за стрелба в гимназия в САЩ, в която авторът коментира, че „това се превърна в сиво ежедневие в Америка, докато хомосексуалният й елит изнася демокрация, спасявайки жените по света с истанбулски конвенции“ (bultimes.com).“
Точно това са и основните опорни тези на антидемократичната пропаганда: „Залезът на Запада“, „Въздигането на Русия“ и „Продажните елити на България“, “САЩ/НАТО като глобален хегемон кукловод”.
Общ признак е и резултатът, а именно радикализиране на общественото мнение, така че да не се остави пространство за същностен дебат и представяне на фактите.
Както четем в доклада за Истанбулската конвеция:
„Оттам нататък дебатът в медиите почти не оставя място за неутрални мнения. Медиите и публикациите им стават все по-крайни и очертават общите настроения в обществото. Под 30% от всички публикации са в защита на конвенцията, а повече от половината (54%) са против нея.“
„Най-големият пик в отразяването идва след включването на Светия синод на Българската православна църква в дебата и в дискусията, провела се в Софийския университет на 23 януари. Това още повече ожесточава дебата, като се появяват обвинения срещу църквата (Светият синод се държи като „Ислямска държава“, actualno.com) и обвинения срещу обвинителите на църквата („Платените мекерета на Сорос масирано ОПЛЮХА Българската църква“, skandalno.com). Като цяло БПЦ е спомената (предимно в положителен план) в не по-малко от 1000 публикации (над 14% от всички статии за Истанбулската конвенция).“
Същите пикове, продиктувани от дадено събитие, виждаме и в антидемократичната пропаганда.
„Атаките по гражданското общество са с първи пикове от есента на 2013 г. срещу летните протести срещу правителството на Орешарски, нови по-високи пикове срещу съставянето на прореформистка коалиция през есента на 2014 г. срещу инициираната от Христо Иванов съдебна реформа през 2015 г. и в подкрепа на Румен Радев по време на кандидатпрезидентската кампания през 2016 г.“
Съмненията за координация от един и същ център на антидемократичната проруска пропаганда и изкривяването на темата за Истанбулската конвенция не са новост, но при сравнение на научните анализи може ясно да се октрият приликите в методиката и средствата за манипулация.
Едни и същи „медии“ и организации в България се опитват да я отклонят от развитието ѝ на западна, правова държава. Остава въпросът способни ли сме да се преборим с това като общество и институциите ще се включат ли в борбата с пропагандата.
Самото правителство призна в свой доклад, набелязал Русия за „най-голямата заплаха за националната сигурност на региона“, че:
„Безпокойство предизвикват опитите на чужди държави за формиране на обществено мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за лансиране на подвеждаща информация, финансиране на партии и популистки организации, инициативи на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др.“
Остава институциите да действат, за да се възпрат тези опити.
Изводите от анализа на „Перспектика“ за медийното отразяване можете да прочете тук.
Изводите от анализа на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания можете да прочете тук.
