Корнелия Нинова е новият председател на БСП. Интересно развитие на ситуацията в официалната левица, което може би дори изненада много от хората, които все още се интересуват какво се случва в българската политика и в частност в левицата. Изборът на Корнелия Нинова е първият случай, когато БСП сменя действащия си лидер, без той да се откаже сам. Това е и първата жена, която оглавява партията. Доколко обаче зад новото, което виждаме на първи план стои реална възможност за промяна в официалната левица и за приближаването й към някакви нормални измерения на прогресивна политика? Дали зад избора на един публично по-атрактивен нов председател, се крие някакво преосмисляне какво точно трябва да представлява левицата в България?
За съжаление, няма много основания за надежда, че отвъд формалната смяна на върха изборът на Корнелия Нинова е израз на нещо ново вляво. Всъщност той се вписва съвършено логично в линията на развитие на социалистическата партия, през последните 10 години. Няма да е пресилено да се каже, че новото лице на партията е завършен продукт, на всичко, което БСП прави от времето на Първанов и Станишев насам, на зависимостите и проблемите, които характеризират тази партия. Защо?
Има достатъчно причини да смятаме, че зад симпатичната визия и присъствие на Корнелия Нинова се крие едно завършено съчетание на пороците, които определят БСП и българската политика след връщането на Симеон Борисов, alias Царя през 2001 и които ни докараха до положението на последна страна в ЕС по всички възможни класации. Корнелия Нинова беше лансирана в БСП след 2005-2006 г. от Румен Овчаров. Въпреки връзките си със СДС и дясното управление от ’97-2001 г., Нинова беше назначена за заместник на Овчаров в министерство на икономиката, без да има някакъв публично известен капацитет в тази материя. Ще напомним също, че Нинова е юрист, който през ранните ‘90 работи като следовател, а след това по времето на правителството на Иван Костов е назначена в управата на държавните дружества „Техноимпортекспорт“ и „Техноимпекс“, в приватизацията на които участва чрез РМД. Може би в тази схема, която злите езици свързват с определени кръгове на ДС и комунистическата номенклатура, тя е натрупала необходимата за управление на икономиката експертиза.
По времето на властването на Овчаров в икономиката и енергетиката Нинова става и председател на Съвета на директорите на „Булгартабак“, отговаря за военно-промишления комплекс, Пловдивския панаир. През същия период нейното име се свързва с няколко скандала, като един от тях коства нейния пост на заместник-министър както и този на покровителя й Румен Овчаров. При разследване срещу бившия шеф на „Тополофикация София“ Валентин Димитров и близкия на Овчаров бизнесмен Красимир Георгиев са прихванати комуникации между Нинова и следователката по случая и нейна приятелка Татяна Шарланджиева, които пораждат основателни съмнения за въздействие от страна на Нинова върху разследване на близкия до политическия й покровител Румен Овчаров бизнесмен. Въпреки това при следващите избори Корнелия Нинова е лансирана на водещи позиции в кандидатските листи на БСП от кръга на Румен Овчаров, без да има каквато и да е преход на ангажираност и последователно участие в дейността на БСП на различни нива. Впоследствие е включена и в ръководството на партията.
След включването си в БСП Нинова прави впечатление на един от по-ярките и видими депутати от левицата на фона на всеобщата посредственост и липса на личностно и политическо съдържание на червените сановници. Проявява и определена степен на характер и борбеност, което в среда на конформизъм, безличност и сервилност към ръководството има определено значение. В общ порядък обаче тя не излиза от общата логика на безпринципно и лишено от реални стойности политическо поведение на БСП, като умело се адаптира към конюнктурата както по времето на Станишев, така и след като председател става Михаил Миков.
Изборът на Корнелия Нинова за председател видимо е резултат освен от личните й качества, които носят определени позитиви в средата на БСП и българската политика, също и от брака по сметка, които сключват няколко лобита във и извън БСП, за да свалят Миков. Да очакваме от обединяването на усилията на кръговете на Овчаров, Станишев, Първанов и на сметките на комбинатори като Красимир Янков, Кирил Добрев или Георги Гергов да произтече промяна и смислена политика вляво обаче едва ли говори за наличието на здрав разум.
Защо от избора на Нинова и от събитията от последния конгрес на БСП не може да произтече нещо позитивно нито за лявото, нито за страната говорят още някои факти. Политическото присъствие на официалната левица продължава да се основава на кухо и безсмислено повтаряне на общи формулировки за „ляво“, „социално“, „справедливост“, „прогрес“, зад които не стои нищо конкретно, нито като позиция по актуалните проблеми на България, нито като визия за тяхното решаване, нито като последователни целенасочени политически инициативи. В същия дух беше издържан както конгреса на БСП, така и присъствието на самата Корнелия Нинова на конгреса. Нещо повече, БСП продължава да осмисля съществуването си като основна политическа сила с примитивни проруски позиции и обслужване на схемите на Путиновата пропаганда в България, което не просто поставя под въпрос връзката й с нормалното ляво в Европа, но говори, че за хората, които са останали в тази партия, демокрацията, правата на човека и свободното общество не представляват никаква ценност и по никакъв начин не определят тяхното мислене. И което е дори по-страшно, партията все по-често залита в несъвместими с устоите на лявото националистически, антиемигрантски и ксенофобски позиции. Накрая, БСП не просто не проявява в ничие лице никакво поведение на реална опозиция, но видно отиграва с другите основни субекти на статуквото в ГЕРБ, ДПС и в политическите ГМО-та Патриотичен фронт и пазаруеми депутати на Бареков/Ковачки всички ключови решения, препятстващи провеждането на реални реформи и модернизацията на страната. С нищо в поведението си досега Корнелия Нинова не се отличава от тази линия на развитие и не е реалистично да очакваме, че излизането й в ролята на лидер на БСП ще промени логиката, която я е движила по пътя досега.
Без съмнение българското общество и българската политика имат нужда от нормална демократична левица, която да свърже ценностите на личната и обществена свобода, с необходимостта от ефективно публично регулиране и целенасочени политики за социална сигурност, за борба с бедността, за преодоляване на дискриминацията и социалното изключване. Левица, чиято същност е свързана с изначалното разбиране, че, за да бъде гарантирана същинска свобода на личността и обществото, освен правните гаранции за това е необходимо да бъдат осигурени и социално-икономически условия за тяхното пълноценно упражняване. Левица, която защитава малцинствата, допринася за една отворена, хуманна и космополитна България, за утвърждаването ни като част от Обединена Европа и свободния свят. Точката на боледуване, отвъд която БСП не може да бъде такава левица е премината отдавна, ако изобщо това някога е било обективно възможно. Влизането и израстването на Корнелия Нинова в БСП е проява именно на тази деградация, което превърна БСП в завършена форма на аристократично-клиентелистка партия на червената номенклатура, мрежите на ДС и техния слугинаж. И изборът й за председател не е нищо повече от завършващ щрих на тази реалност, която в крайна сметка няма и не може да има нищо общо с нормалното ляво в едно демократично европейско общество.
* Христо Христев е дългогодишен активист на младежката организация на БСП в Пловдив и на национално ниво. Заместник-председател на младите социалисти от 2000 до 2006 година и член на ръководството на Младежката организация на ПЕС от 2004 до 2009. Напуска БСП заедно с редица други членове на ръководството на младежката организация през 2007 година заради несъгласие с развитието на партията под лидерството на Серей Станишев.
