Странни неща се случват из Европа. Общият политически, политологически и социологически тон е за надигащата се националистична вълна в Европа.
Факт.
Но на какво се дължи тази вълна?
Срещу или за какво се борят националисти, консерватори и патриоти?
Икономиката? Определено не е по икономически причини: догодина се навършват десет години на рекорден неспирен растеж, при това при много ниска безработица (с изключение на Южна Европа). Всяка страна е бенефициент на растежа основно заради един фактор: общият европейски пазар на Европейския съюз.
Тук има недоволство, но няма факти зад него. Националните държави отчитат успеха, а Брюксел вината за всичко лошо.
Бюрокрацията на Брюксел?
С бюджет от едва 1% от БВП на Европа и с изключително лимитираните си правомощия Еврокомисията е само оперативен орган на решенията на Европейския съвет, т.е на… нациите. Които не искат да прехвърлят повече правомощия на Брюксел, за да адресира проблемите на сигурността, миграцията, отбраната, финансите…
Тук има недоволство от Брюксел, но няма съществени факти зад него…
Националните държави отчитат успеха, а Брюксел вината за всичко лошо.
Вероятно миграцията?
Тук проблем има, но мерки срещу свободната миграция, най-вече заради бежанците, в рамките на всички държави се вземат, а на ниво ЕС е блокиран, защото няма съгласие. След Италия и всички страни от сърцето на Европа (дори Германия!), сега дори либерална Франция затвори врати за прииждащите кораби от Африка.
Недоволството се засилва, но фактите са за намаляваща миграция.
Националните държави отчитат успеха, а Брюксел вината за всичко лошо.
Страхът от бързите промени, причинени от технологиите?
Тук факти за недоволство има, но няма факти, че Брюксел ги внедрява.
Националните държави отчитат успеха, а Брюксел вината за всичко лошо.
Тогава на какво се дължи вълната?
Дали не на насажданата отнякъде представа на европейците за проблемите, но които не са базирани на факти? Тогава кой и как изгражда техните представи?
Има ли медийно- комуникационен призрак, който броди из Европа?
