Когато се спомене „хибридна война“ или заплаха от руски хакери, или фалшиви новини, или по-общо вмешателство във вътрешните работи на други държави, някои хора го подминават пренебрежително. „Само Русия ви се привижда“, „не е Русия проблемът“, „каква е тая измислена хибридна война“ и т.н.
Но за съжаление опитите за руско влияние в други страни са реални и са много и различни по вид, предимно базирани на похвати и наръчници на КГБ от времето на студената война, претоплени за интернет ерата, където, оказва се, са доста ефективни. Това включва:
Хакване на политически организации – Дали Тръмп победи Хилър Клинтън заради руската подкрепа или не и дали е искал и координирал тази подкрепа или не не са теми на тази статия. Но руски хакери, пряко или непряко свързани с руските служби, атакуват мрежите на Демократическата партия, както и отделни членове на кампанията на Клинтън. Това е детайлно описано в обвинението на Робърт Мълър срещу 12 руски агенти (и е доста интересно да се прочете). Компанията CrowdStrike първа идентифицира атаката. Същото стана с френските избори и имейлите на кампанията на Макрон. Руски агенти опитваха да хакнат и международната организация, която следи за неизползването на химически оръжия. И това са само случаи, за които знаем.
DDoSq или т.нар. „отказ от услуга“. След като Естония през 2007-а сваля съветски монумент, всички институции в страната са засипани от фалшив трафик и държавата на практика спира. Атаката срещу българските институции по време на изборите през 2015 г. също с голяма вероятност е с руски източник. Общо взето, когато целта не е да се придобие информация, а да се създаде хаос, този метод е „за предпочитане“.
Фалшиви новини – това е доста по-масирана кампания, отколкото изглежда на пръв поглед. Преди година беше публикуван доклад за руската пропаганда в България. Там могат да се прочетат много интересни неща, като например как се разпространяват фалшиви новини чрез 3500 уебсайт. Някои се появяват, друг изчезват, копират съдържание един от друг, а по определени параметри може да се определи, че повечето от тях се оперират от едно и също място. Темите там са „упадъчният запад“, руската мощ и други. В някои такива сайтове можем да проследим началото на пропагандата по теми като „ювеналната юстиция“ (която стана популярна наскоро).
Това, разбира се, се случва не само в България, а в цяла Европа, в САЩ, в Близкия изток, а вероятно и другаде. Посланията са различни, но методите са същите. В САЩ например няма смисъл да се публикуват материали за великата руска мощ, защото там никой няма да се върже, така че там целта е просто създаване на объркване и замъгляване на представата за истина и лъжа. Преди 5 години направих една „дисекция на дезинформацията“, проследявайки българска фалшива новина до руски източник. Но примерите са хиляди. Създаването на фалшиви новини става популярна дейност в македонския град Велес, което само по себе си е куриозно, но и там прозира руска намеса.
Русия залага на информационната война онлайн и високопоставени служител на Кремъл определят това като важна стъпка – че вече не са изоставащи (както в ядреното състезание след бомбата в Хирошима), а могат да застанат като равен по сила враг срещу западния „блок“. Стратегиите за дезинформация са може би познати на живелите по времето на социалистическия режим, но въпреки това понякога са трудни за открояване. Защото освен с изцяло фалшив новини често боравят с полуистини с цел да прокарат определена теза. И това, за съжаление работи. Но най-важната цел на всяка дезинформационна кампания е да загубиш ориентация кое е вярно и кое не. В такава среда най-лесно се създават истерии и се накланя общественото мнение в желаната посока.
Тролове и фалшиви акаунти – това е допълнителен канал за създаване на фалшива реалност. Десетки хиляди фалшиви акаунти в социални мрежи и новинарски сайтове създават фалшиво съдържание, което нищо неподозиращи потребители консумират. Чрез този канал се разпространяват ефективно и фалшивите новини. В много интересна статия Washington Post разказва за реакциите в САЩ на дезинформационната кампания по време на изборите през 2016. Internet research agency, или фабриката за тролове край Петербург, е най-популярната такава, но съвсем не единствена. Те заливат социалните мрежи с добре подбрано и таргетирано съдържание, което да подчертава разделенията между хората по определени теми и така да разруши обществената среда и обществения дебат. Редица научни изследвания показват връзките между фалшивите профили – час на регистриране, еднотипни грешки в писането на английски, часове, в които са активни, общи акаунти, които следват (в туитър) и т.н.
Финансиране на политически партии – тук официални данни няма, но за повечето крайнодесни европейски партии има обосновани предположения, че се финансират от Кремъл. За българската „Атака“ е горе-долу очевидно, а тази година беше публикувана информация, че Кремъл финансира италианската Лига на Салвини през сложна схема с дизелово гориво. Френските националисти пък са получили заем от руска банка, а Лю Пен не крие симпатиите си към Путин. Преди години The Economist разгледа темата, подчертавайки, че рядко има доказателства за пряко финансиране, но все пак вероятността е доста голяма.
Директна намеса – понякога руските агенти действат директно – при опита за преврат в Черна гора, анексирането на Крим, подкрепата на сепаратистите в Източна Украйна, вследствие на което беше свален малайзийският самолет (и само преди седмица Холандия повдигна обвинения срещу четирима души, трима от които „бивши“ служители на руските служби). Предполагаемото отравяне на българския бизнесмен Гебрев от един от агентите, които след това отровиха Скрипал във Великобритания, пък показва, че тези примери за директна намеса неизбежно стигат и до нашата територия
Със сигурност пропускам много важни и интересни неща, но общата картина е това – Русия се опитва да дезинформира, да атакува, да разклаща и да размътва обстановката в западните държави. Точно както е опитвала да го прави и по време на студената война, но сега благодарение на интернет ѝ се получава доста по-ефективно.
Дали избирането на съмнителни или крайнодесни политици, дали промяната на общественото мнение, дали на пръв поглед успешната кампания за закотвяне в „традиционните православни ценности“ са следствие отчасти и на руската намеса, дали са важни и дали трябва да им се противодейства – според мен да.
„Ама това ли е най-големият проблем“, „ама те и другите така правят“, „абе десет руски хакери не могат да обърнат изборите“ и т.н. Разбира се, че това не е най-големият проблем. Русия не създава проблемите в западните общества – те са си там. Но много умело ги експлоатира и задълбочава, използвайки множество канали. Да, едва ли Тръмп и Салвини са избрани заради руска намеса, но избирането на един или друг политик е къса и не толкова интересна „игра“. Съветският съюз, пардон, Русия, изглежда, играе по-дългата игра. А дали другите така правят – със сигурност всяка голяма сила има агенти, които по един или друг начин влияят на вътрешните работи на други държави. Но аз си представям такива действия по-скоро като сутуационни и свързани с конкретни интереси и цели, а не с обща цел за дестабилизация. И дезинформационна кампания не мисля, че някоя друга държава води глобално (окей, може би Китай и Иран имат такива опити, но те не достигат до нас).
Тук трябва да отбележим, че Русия не е един кохерентен субект. В Кремъл има множество групички и борещи се за надмощие интереси и всеки от тях има някакво влияние в някои от службите и изпълнява свои цели. Някои координирани с Путин, други може би не. Дали хакерите, атакували демократите в САЩ, имат нещо общо с 3500-те сайта за фалшиви новини в България – едва ли. Но това не променя крайния резултат.
Написаното по-горе са до голяма степен проверими факти, открити от разследващи органи или разследващи журналисти. Дали Русия трябва да е първият ни страх и да се занимаваме само с нея – не. Има много други важни проблеми за решаване. Но трябва да имаме едно наум и да опитаме да се пазим както като индивиди, така и като държава от опитите обществото ни да бъде саботирано заради нечии геополитически амбиции.
А дезинформацията в интернет, без значение кой я използва, е силно оръжие и тепърва трябва да измислим как го неутрализираме – с каква комбинация от технически средства, образователни инициативи и други политики. Днес изглежда, че Русия ги използва най-активно, но след като веднъж методите и инструментите са разработени, стават доста лесни за опериране и можем да се окажем в една виртуална война, в която не подозираме, че сме. И след която, ако мога да цитирам Камен Донев, няма да знаем кое е мост, кое е тунел.
Препубликувано от блога на автора
