SHARE

Прокуратурата потвърди, че до началника на кабинета на президента Иво Христов е изпращана секретна грама, лично адресирана до него. Но той не я бил прочел, а я препратил на главния секретар Димитър Стоянов, с което е и чист пред държавното обвинение.

За обществото остава въпросът по какви съмнителните причини Иво Христов, заемащ ключов пост в президентската администрация, няма достъп до класифицирана информация.

За нас обаче има и друг проблем. Според източници на „Терминал 3“ – първи разкрили вече нашумялата история, че Иво Христов няма достъп до класифицирана информация главният секретар Стоянов е издал вътрешноведомствена заповед, в която изрично е посочено, че началникът на кабинета трябва да има достъп до класифицирана информация. 

Или с други думи, Иво Христов е в нарушение на административен акт на собствената си администрация. За да достигнем до конкретния акт, се обърнахме към администрацията на президента, питайки по Закона за достъп до обществена информация:

“Издаван ли е административен акт в администрацията на президента, създаващ задължение началникът на кабинета на президента да има достъп до класифицирана информация или уреждащ по друг начин отношенията между началника на кабинета и достъпа до класифицираната информация.”

Но от „Дондуков“ №1 отказаха да отговорят с оправданието, че информацията е “вътрешнослужебна”:

“Описанието на търсената информация не притежава характеристиките и не може да бъде квалифицирано като обществена информация по см. на чл. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Информацията е вътрешнослужебна, свързана е с организацията и дейността на администрацията и се определя от ръководителя на организационната единица. Тази организация и дейност не е свързана с обществения живот в Република България и е извън обсега на ЗДОИ”, пише в отговора до нас с изх. № 92-00-710/1.

Само че този отказ не е оправдан от закона, в който никъде не се споменава за някаква привилегированост на “вътрешнослужебната” информация, а още по-малко може да се направи изводът, че акт на администрация, служеща в полза на обществото и издържаща се от данъците на всички ни, може да не бъде в обществен интерес.

Напротив. Според ЗДОИ обществената информация бива два вида – официална и служебна. Разпоредбата на чл. 13. ал. 1 ЗДОИ регламентира достъпа до служебна обществена информация като свободен. Ал. 2 на същия чл. 13 позволява достъпът до служебна обществена информация да бъде ограничен, когато тя:

1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации);

2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи.

Очевидно не става въпрос за нито една от двете хипотези, в които достъпът до служебна информация може да бъде ограничен, но е важно да споменем и ал. 4 на същия чл. 13 ЗДОИ, постановяващ, че достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.

Началник на кабинета на самия държавен глава, участващ в целия дневен ред на президента и дори подготвящ голяма част от него, но нямащ достъп до класифицирана информация, е обстоятелство от именно такъв, надделяващ обществен интерес. Дали по този начин се извършва нарушение на административен акт, пък бил той и “вътрешнослужебен” – също.

На базата на опита на „Терминал 3“ може да се твърди с голяма степен на вероятност, че администрацията на Румен Радев се опитва да прикрие, че собственият главен секретар на президента е издал акт, задължаващ началника на кабинета да има достъп до класифицирана информация поради естеството на работата си, очевидно. В нарушение на този акт началникът на кабинета Иво Христов не е поискал и не е получил достъп до класифицирана информация. Защо не го е направил? Дори Радев започна вече да се обърква.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.