SHARE

Венецианската комисия публикува своя доклад за съдебната реформа в България, като макар да отчита положителни стъпки, е категорична, че системата има още редица проблеми, за които са нужни нови промени в Конституцията, а дотогава поне приемането на временни стъпки. Прави впечатление, че първата препоръка на комисията е за това, че:

  • съдиите, избрани от свои колеги, трябва да представляват поне половината членове на съдебната камара на ВСС.

Отказът на предишния парламент да приеме точно тази промяна бе т.нар. „опраскване“ на съдебната реформа, което бе и причина за оставката на тогавашния правосъден министър Христо Иванов.

Най-авторитетният орган по конституционно право в Европа отбелязва, че е изключително притеснителен големият контрол, който притежават прокурорите и в частност главният прокурор над съдиите и че „в бившите социалистически страни съществува наследство на твърде силни прокурорски системи, което заплашва независимостта на съдиите„.

„Настоящата българска система има слаба структура на отчетност на главния прокурор, който на практира е имунизиран от наказателно преследване и de facto несваляем при основания за импийчмънт и друго неправомерно поведение. Това е проблемно само по себе си, но в системата на съдебната власт това допълнително нарушава баланса на силите, тъй като силният главен прокурор седи ex officio като член на ВСС, докато йерархически превъзхожда поне петима членове на съвета (и дори по-голям брой, ако членове от парламентарната квота имат прокурорско минало)“, пише в анализа си Венецианската комисия, която предлага редица решения за реформа на ВСС.

„Което и решение да бъде избрано, то ще се нуждае от промени в Конституцията. Венецианската комисия отбелязва, че още една конституционна реформа може да е сложно и дълго начинание и за това трябва да бъдат търсени временни решения в подготовка за конституционна реформа.“

Ще изложим цялото заключение на Венецианската комисия към Съвета на Европа, като нейните препоръки често служат и за ориентир и на Европейската комисия. Целия доклад можете да намерите тук. 

Заключение

Промените през 2015 г. в българската Конституция донесоха положителни промени. Особено разделението на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две камари – за съдии и прокурори, и изборът на парламентарната квота с квалифицирано мнозинство са стъпки напред.

Въпреки това настоящата система има дефицити и прогреса, който бе постигнат с промените в Закона за съдебната власт през 2016 г., трябва да бъде затвърден от допълнителни структурни реформи както на конституционно, така и за законово ниво.

Основните препоръки на Венецианската комисия в това отношение са следните:

  • съдиите, избрани от свои колеги, трябва да представляват поне половината членове на съдебната камара на ВСС;
  • източник на притеснение за Венецианската комисия е, че прокурорите, и особено главният прокурор, все още са изключително въвлечени в управлението на съдиите. Това може да бъде поправено по множество начини. Например съдебната камара може да получи част от властта, която в момента е на пленума (в частност назначаването и премахването на председателите на върховните съдилища), алтернативно може тези решения да се взимат с „двойно мнозинство“ от членовете на съдиийската камара и всички членове на ВСС;
  • да се увеличи отчетността на главния прокурор и ВСС да създаде процедура за неговото независимо разследване за неправомерно поведение;
  • отговорността и компетентността на главния прокурор отвъд сферата на наказателното право трябва да бъде сериозно ограничена;
  • отстраняването на съдии под разследване трябва да бъде под ефикасния контрол на съдебната камара на ВСС;
  • ВСС трябва да има властта да номинира кандидати за позицията на испектори и да ги отстранява в случаи на сериозни нарушения.

В допълниение Венецианската комисия приканва българските власти да обмислят следните мерки:

  • професионалните асоциации на юристи, юридическите факултети и др. трябва формално да бъдат въведени в процеса на номинация на членове на ВСС от парламентарната квота;
  • структурата на постоянните комисии към ВСС трябва да бъде регулирана от Закона за съдебната власт;
  • общите събрания на съдиите трябва да имат ексклузивното право да номинират кандидати за позицията на председател на съда;
  • компетентностите, които слагат председателите в йерархично превъзходство спрямо техните колеги съдии, трябва да бъдат преосмислени, в частност дисциплинарната компетентност (да се налагат санкции и да се започва дисциплинарно производство), и компетентностите за проверка трябва да бъдат отнети от председателите на съдилища;
  • отказът от заемане на позиция трябва да бъде защитен от същите гаранции, които се прилагат при отстраняване от длъжност;
  • функциите на Испектората трябва да бъдат ясно разделени от функциите на ВСС; процедурата за проверки трябва да бъде регулирана в по-големи детайли, за да се предотврати незаконна, продължителна или прекомерни (инвазивни, нападателни – бел. прев.) проверки;
  • критериите за атестиране и индикаторите трябва да бъдат преразгледани и по-добре организирани, броят потвърдени и отменени актове не може да бъде важен критерий;
  • обстоятелствата по същество за дисциплинарна отговорност трябва да бъдат описани по-точно. Законът трябва да конкретизира концепцията за деяние, което „уронва престижа на съдебната власт“ и ясно заяви, че добросъвестните съдебни грешки не са повод за дисциплинарно назание.

Венецианската комисия остава на разположение на българските власти и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за допълнителна помощ по тези въпроси.

Акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.