На днешния ден (7 август) през 1977 г. в Пазарджишкия затвор репресивният апарат на БКП убива журналиста и писателя Георги Заркин.
Сайтът desebg.com припомня 40-годишнината от неговата насилствена смърт, защото Георги Заркин е един от образците на онези политически затворници по времето на тоталитарния комунистически режим, които платиха най-висока цена за свободата и демокрацията днес.
Както повечето жертви на БКП и Георги Заркин обаче е непознат на голяма част от българското общество, а богатото му затворническо творчество и тежка съдба не се изучават в учебниците по литература и история.
Той е роден през 1940 г. в село Бели Искър, Самоковско. 9 септември 1944 г. обаче белязва семейството му завинаги – след преврата, благодарение на който комунистите влизат във властта на ОФ, баща му Атанас Заркин е един от десетките безследно изчезнали селски стопани и собственици в Самоковския край, ликвидирани без съд и присъда от режима в местността Черната скала в Рила.
Георги Заркин успява да завърши задочно кинематография, но работи като зоотехник в Самоков, а по-късно успява да започне работа като фоторепортер в редакцията на в. „Земеделско знаме” в София.
През 1964 г. се запознава с комунистическия функционер Иван Тодоров–Горуня, който е един от организаторите на неуспешния опит за военен преврат срещу първия секретар на БКП Тодор Живков. Тайната организация е разкрита и обезвредена през 1965 г. от най-верните хора на Живков в Държавна сигурност още преди превратът да бъде задействан, а Горуня се самоубива при опит да бъде заловен жив.
След разкриването на заговора Заркин отпечатва и разпространява в София и Врачанско позиви, призоваващи за въоръжена борба срещу комунистическата власт от името на несъществуваща революционна организация.
Той е разкрит от ДС, арестуван и осъден на 6 години затвор, без да се признае за виновен, а присъдата го разделя със семейството му – съпруга и невръстен син.
Лежи в Софийския и Старозагорския затвор. Отказва да работи в затвора, като не престава да твори в килията – творчеството му е едно от най-мащабните, създадено от затворници писатели в световен мащаб.
През 1970 г. Държавна сигурност му образува разработка в затвора под псевдонима „ПРОКЛЕТНИК”, но не успява да го пречупи, поради което Георги Заркин получава вътрешна присъда от 5 години (1969).
Въпреки че излежава присъдите, ДС няма намерение той да излезе на свобода и му инсценира втора вътрешна присъда през 1974 г., малко преди да бъде освободен. Разработката срещу него и указанията по нея се дават лично от зам.-министъра на вътрешните работи и един от най-доверените лица на Живков в МВР-ДС ген. Григор Шопов.
В обвинителния акт е подчертано, че „Георги Заркин продължава да се изявява с вражеското си отношение към нашата власт, БКП и СССР”.
В затворническата му характеристика е посочено, че „цялостното поведение на този затворник и вражеското му отношение към мероприятията на народната власт показват, че наложеното му наказание лишаване от свобода и престоят му в затвора не са изиграли още ролята си за неговото превъзпитание, което ще бъде много сложен и продължителен процес”.
Заркин е прехвърлен в Пазарджишкия затвор, където на 7 август 1977 г. ДС инсценира садистичен побой върху него, в резултат на който той почива. Погребан е набързо в гробището на Пазарджишкия затвор, без да бъде извършена аутопсия.
След 10 ноември 1989 г. прокуратурата образува следствие за убийства на редица политически затворници в Пазарджишкия затвор, един от които е Георги Заркин. Делото се води срещу бившия началник на затвора полк. Ангел Топкаров, който за кратко е арестуван, но така и не стига до съд.
След промените синът на Георги Заркин – Лъчезар Заркин – събира и издава голяма част от творчеството на баща си.
През 2014 г. президентът Росен Плевнелиев удостоява посмъртно Георги Заркин с орден „За гражданска заслуга”.
В памет на Георги Заркин desebg.com публикува стихотворението му „България”:
Затвор огромен е страната,
Отвред обградена със тел,
във кърви къпе се земята,
човекът тук е жива цел.
Лъжи изпълват днес закони,
убийства и терор тежат,
разврат, пиянство и патрони
народа в робство го държат.
О, жалка власт на сган лукава,
родена за разврат и мъст,
виж робът вече, че съзнава,
че трябва да ви сложа кръст.
Вижте документалния филм, посветен на Георги Заркин (сценарист Христо Христов и режисьор Димитър Коцев–Шошо) – ТУК.
Автор: Христо Христов
Текстът е препубликуван от сайта desebg.com
