SHARE

Маршът #Adalet стигна Истанбул, но това не е неговият край, а едва началото. Хиляди протестиращи се събраха в града на Босфора на най-голямата демонстрация от 2013 г. насам, за да поискат от Ердоган или да започне конституционни промени, или да се изправи лице в лице с „бунт срещу несправедливостта“.

Въпреки сухите турски жеги хиляди извървяха за почти месец 425 км от Анкара към Истанбул, носейки лозунги „Справедливост“, за да протестират консолидирането на властта на Ердоган. „Загубихме демокрацията в страната ни и си я искаме обратно“, казва 57-годишният Адир Найдър пред Guardian.

Всичко това се развиваше под усилената пропаганда на държавните медии, които или се опитваха да компрометират протестиращите, или изобщо не ги отразиха. Но това не успя да сломи техния дух. И вчера в Истанбул лидерът на протеста и на опозицията Кемал Калъчдароглу заяви, че: „Никой не трябва да си мисли, че маршът е свършил. Това е едва началото. Това е прераждане за нас, за страната ни и за децата ни. Ние ще се бунтуваме срещу несправедливостта“.

 

„Това ни изпълни с надежда, днес тълпа от 1,6 милиона души скандираше „Hak, Hukuk, Adalet“ (Права, Закони, Справедливост)“

Миналия вторник Калъчдароглу внесе дело в Европейския съд относно референдума, който увеличи правомощията на президента Реджеп Ердоган. Той успя да консолидира властта с изключително малка преднина – едва 51.4%. През април и май нова вълна от арести, най-мащабната досега, помете Турция заедно със спирането и ограничаване на достъпа до онлайн източници като енциклопедията Уикипедия. Над 110 000 са задържаните и арестуваните след опита за преврат миналото лято, сред които множество журналисти, учители, лекари, опозиционери, дисиденти и военни. Над 130 медии са спрени от миналия юли насам.

 

Маршът стартира на 15 юни, след като депутат от партията на Калъчдароглу – Енис Бербероглу, е осъден на 25 години затвор с обвинения, че е шпионин. Бербероглу става първият министър от партията, който влиза в затвора след опита за преврат миналото лято. Това бе и краят на тихото съгласие, което двете партии постигат помежду си в името на общото благо и националния мир миналото лято. След референдума ролята на парламента така или иначе е ограничена, а гоненията срещу опозицията символично започнаха от редовете на Републиканската народна партия с осъждането на Бербероглу. Но изненадващо маршът отвърна на удара.

“ #Adalet! Маршът за справедливост в Турция. Това е толкова вдъхновяващо и силно, г-н Калъчдароглу!“

Маршът лесно можеше да бъде забранен, тъй като страната е в режим на инзвънредно положение. Това не се случи, а сблъсъци също нямаше, въпреки че полицията съпровождаше протестиращите през цялата вечер в Истанбул. В символичен жест, целящ да стимулира мирните действия, Калъчдароглу извървя последните метри на марша сам. Той продължава да набира популярност в Турция поради настояванията си за мирен и демократичен изход от репресивния режим на Ердоган. 

Калъчдароглу и протестиращите не позволяват на Ердоган да ги стигматизира и да настрои симпатизантите си към тях, като изрично заявяват, че този мирен протест не е обвързан с партийна принадлежност и неговата цел е една – независима и честна съдебна система и справедливост за хилядите задържани след опита за преврат миналата година. Те представиха искания в 10 точки, сред които са прекратяване на промените в конституцията, разследване на опита за преврат от миналата година и пускане на задържаните журналисти, членове на парламента и държавни служители.

Ердоган неколкократно защитава арестите, като заявява, че множество от арестуваните дисиденти и журналисти са изправени пред обвинения за тероризъм. В интервю миналата седмица той заяви, че според него съдебната система е независима. 

Калъчдароглу отговори така: „Казвам му директно оттук – твоята „справедливост“ няма да ни смаже“.

 

 

„Докато целият свят отразяваше Adalet, CNNTurk както обикновено се опитваше усилено да игнорира. И вие ще имате нужда от справедливост…“ 


Протестиращите съзнават, че са изправени пред огромен риск. Биха могли да последват масови арести – както на предвождащите протеста, така и на обикновените хора, които търсят справедливост. Част от парламентарните представители застанаха зад Ердоган, но пред тълпата от 1,6 милиона силите на реда и властта останаха спокойни – дали защото според държавните власти броят на протестиращите е бил едва 175 хил.?

Ответният удар предстои. Но междувременно протестът в Турция припомни на света не само че репресиите на Ердоган са живи, но и че в Турция все още има хора, които търсят демокрацията. И маршът продължава да гори в сърцето на Истанбул – независимо дали ще запази характера си на мирни действия или ще прерасне в пожар.

Снимка: Washington Post

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )