САЩ отново са изправени пред спиране на правителствената дейност и излизане на държавните служители в принудителен отпуск, ако американският сенат не приеме временен бюджет до края на днешния ден.
А индикациите са, че републиканците нямат нужните гласове, за да предотвратят това.
Какво означава спиране на правителството?
Когато Конгресът на САЩ не може да приеме бюджета, то държавните служители и в трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна – излизат в отпуска. Остават да работят единствено „жизненоважни“ служители в отбраната, здравеопазването, правосъдието (включително специалният прокурор, разследващ президента за връзки с Русия), като някои от тях ще работят без възнаграждение.
Подобна криза сполетя администрацията на Барак Обама през 2013 г. И всъщност частично причината и този път е същата – здравната реформа „Обамакеър“. През 2013 г. републиканците, които и тогава, и сега владеят и двете камари на Конгреса, искаха от бюджета да отпадне финансирането за „Обамакеър“. Поради това законопроектът за държавният бюджет не можеше да бъде приет от демократите и президента, което доведе до затваряне на правителството за две седмици и 24 млрд. загуба за американската икономика по изчисления на Standard & Poor’s.
Как се стигна дотук този път?
Накратко – Тръмп премахна защитата от депортиране на така наречените „мечтатели“ (dreamers) – хора, дошли в невръстна възраст, които нямат статус за пребиваване, но въпреки това са прекарали съзнателния си живот в Америка. Мярката на Тръмп не бе посрещната с остра опозиция само от демократите и някои републиканците в Конгреса, но и редица бизнеси, включително от технологичните компании в Силициевата долина, в която работят множество от тези имигранти.
Тръмп реши да използва това като разменна монета, като обеща, че ще пощади „мечтателите“ от депортиране, ако Конгресът намери финансиране за друго негово обещание – стената по границата на САЩ с Мексико.
До решение не се стигна – и заради републиканци и демократи – и бюджетът за 2018 г. не бе приет през миналата година, но се постигна съгласие за временен бюджет до 19 януари тази година – днес.
Сега обаче републиканците имат още един противник в лицето на радикалното им крило – Freedom caucus, – което иска от бюджета да отпадне финансирането за „Обамакеър“ – здравната реформа, която републиканците не успяха да променят през изминалата година.
Не само това, но за да приемат бюджета на републиканците, са им нужни 60 от 100 гласа заради т.нар. филибъстър*.
Републиканците имат 51 сенатори, но Джон Маккейн е извън Вашингон по здравословни причини. Други двама републиканци са против приемането на бюджета и към тях се присъединяват 39 демократи.
Всичко това прави математиката ясна – в сената няма нужните гласове да бъде приет бюджетът, освен ако не се постигне компромис в последните часове на днешния ден.
Ръководителят на малцинството на демократите в сената Чък Шумър заяви, че макар да иска да отхвърли бюджета, е готов да подкрепи изключително кратък временен бюджет за няколко дни, в които демократите да продължат да настояват за сделка по повод имигрантите „мечтатели“.
Проблемите с този подход са два.
Дори сенатът да приеме нов временен бюджет, той ще трябва да бъде след това подкрепен от долната камара на представителите – а там републиканците отново имат силната опозиция на радикалното си крило.
И на второ място, дори и временен бюджет да бъде приет, това единствено ще постави в по-силна позиция демократите, които ще настояват за сделка за имигрантите „мечтатели“.
Всичко това, разбира се, се случва на фона на задаващите се законодателни избори през тази година, което допълнително ожесточава всички участници.
Така САЩ може би отново са изправени пред спиране на правителството – действие, което не просто блокира Америка и нейната администрация, но създава турбуленции из целия свят.
*Филибъстърът е древно средство на опозицията да възпре работата на мнозинството в парламента. В Древен Рим, ако сенатор е държал реч до залез слънце, работата на Сената се е прекратявала и не се е стигало до вот. В САЩ тази практика се е запазила, но de facto не е нужно сенаторите наистина да не спират да говорят, а се приема, че ако не е достигнато мнозинство от 60 на 100 гласа, то дебатът по дадена тема не може да бъде приключен и няма да се стигне до вот.
