Поради незнание или поради умисъл през последните дни управляващите предприеха серия мерки, които посягат пряко на сърцевината на правовата държава – наличието на всеобхватен и независим съдебен контрол за законност на актовете на публичната власт. Нямам илюзии, че в нашата бутафорна страна тези предписания на Конституцията имат някакво същинско действие, но все пак, доколкото все още сме членове на Европейския съюз и страна по Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ), добре е да си дадем сметка какво реално се случва. Поне тези от нас, които не сме си изгубили здравия разсъдък и не сме се разложили в конформизъм, клиентелизъм и кариеризъм.
Предприетите изменения в административния процес видимо целят да препятстват достъпа на гражданите до съда, и то по дела с особено голяма обществена значимост. Въвеждането на непосилни държавни такси и премахването на втората инстанция по някои административни дела очевидно е насоченко към това да се позволи на едни облечени във власт комбинатори да разцакват по-лесно големите игри за инфраструктурни и енергийни проекти, да унищожават по-лесно и без съпротива това, което остана от красивата българска природа. Да прокарат поредните хотели, писти и съоръжения, докато не остане сантиметър място в Пирин, Рила, Родопите или по морето. Да могат по най-безобразен и безконтролен начин да си нагласят изграждането на хранилище за ядрени отпадъци и други подобни съоръжения с изключително значение за околната среда и здравето на хората…
В същата линия на незнание или умисъл е мярката на ограничаване на финансирането на магистратските организации от външни източници. Зад каквито и мотиви да се опитват да скрият това упражнение, очевидно е едно – то цели да задуши тези магистратски общности, които не са подвластни на безобразието, което стои начело на съдебната власт. Цели да отнеме базисните предпоставки за развитие на свободмислие и дух на независимост сред магистратите.
И не трябва да имаме никаква илюзия, че от една такава малка свинщина на друга подобна малка свинщина ние се движим последователно към трайното установяване на открито репресивно управление по Путиново-Орбанов модел. Ако допуснем да минат тези безобразия, ще дойдат следващите. И така, докато не остане и грам надежда, че България може да бъде наистина правова държава.
