SHARE

Достойното за политически трилър с аромат на евтина югославска попфолк комедия измъкване на бившия македонски премиер Никола Груевски с унгарски документи и унгарска дипломатическа кола през сръбска и черногорска територия и последвалото получаване на политическо убежище в Унгария няма много аналози в съвременната история.

Този позорен епизод най-много да напомня за измъкването на бившия украински президент Виктор Янукович от революцията на Майдана и на укриването на лидерите на  сепаратистки територии в Бивша Югославия десетилетия наред с бради и фалшиви самоличности в Сърбия, а тези сравнения въобще не правят чест на македонския политик.

Продължилото цяло десетилетие управление на ВМРО-ДПМНЕ в Македония, което беше свалено с помощта на продължителните и изтощителни протести на Шарената революция, беше едновременно белязано с всички недъзи, съпътстващи по правило страните с тежък преход към демокрация и пазарна икономика в Източна Европа – корупция, шуробаджанащина, ограничаване на демократичните права и свободи и присвояване на обществени средства. Всичко това забъркано в атмосфера на все по-затегнат контрол над медиите, на агресивен популизъм и възход на националистическа ксенофобска идеология, граничеща с провинциален мистицизъм тип Ванга и подхранвана от новоизкована национална митология.

Македонската държава под ръководството на Груевски, започнал кариерата си в банката на „Мултигруп“ в Скопие – Балканска банка, похарчи напълно непрозрачно и без да се допитва до гражданите, фантастични средства, за да превърне центъра на столицата си в нещо средно между филмов декор и „Дисниленд“, където на площ от само няколко квадратни километра са разположени стотици статуи на исторически фигури, включително от античността, нарочени за основоположници на съвременната македонска нация.

Над гората от кичозни статуи, фалшиви колонади, мрамор и ронещ се гипсокартон още преди официалния край на проекта, близо до самородна триумфална арка, на която съжителстват Крали Марко, Гоце Делчев и партизаните, се извисява пеещият фонтан-паметник на Александър Македонски, забучен точно по средата на централния площад в столицата Скопие.

Паричните потоци, необходими за това мегаломанско национално строителство, попаднаха само при точно определен тесен кръг от строителни фирми, проектанти, архитекти и скулптори, всичките до един тясно свързани с управляващата партия.

Но не само това – политическата опозиция беше непрекъснато тероризирана и омаломощавана както с напълно законни средства като дълга последователност от предсрочни избори през две години, така и с тъмни практики на подслушване, натиск върху влиятелни лица и заглушаване на критичните медии.

По времето на това управление спря да излъчва най-голямата частна национална телевизия А1, спряха вестници и списания и много журналисти останаха буквално на улицата.

Прокламираните национални цели за влизане на Македония в НАТО и Европейския съюз също бяха зарязани някъде по пътя и заменени от грижата на  ВМРО-ДПМНЕ единствено за собствената ѝ власт и съпътстващата я митология.

Когато властта най-накрая се смени като следствие от протести, международен натиск и предсрочни избори, на дневен ред дойде въпросът за политическата отговорност.

Докато Груевски беше начело на партията, големи рискове нямаше, тъй като беше защитен от депутатския си имунитет.

Защо тогава въобще му се налага да бяга в чужбина?

Той беше осъден на две години затвор за доставката на свръхлуксозна лимузина „Мерцедес“ от над 600 000 евро и трябваше да влезе и да изтърпи присъдата си, след като разбра, че всичките му жалби са отхвърлени от съда. В допълнение той е разследван и за други злоупотреби с власт, включително и за незаконно подслушване.

След като написа емоционално обръщение към македонския народ, че в затвора се е подготвяла неговата физическа ликвидация, той напусна страната, за да получи убежище в Унгария.

Бягството му беше мотивирано и от загубата на подкрепа в собствената му партия – ВМРО-ДПМНЕ. Новият председател Християн Мицковски постепенно отстрани фигурите, свързани с Груевски. След отстраняването на силния човек във ВМРО-ДПМНЕ, Сашо Миялков, братовчед на Груевски и бивш шеф на службите, на бившия премиер не му останаха много варианти, от които да избира.

Той избра „свободата“.

Какво представлява това бягство? Това е преди всичко бягство от отговорност и признание, че институционално нищо не е мръднало в Македония за последните 10 години. Да си начело на държавата с почти неограничена власт толкова дълго време и после да се оплакваш, че институционалният ред е недостатъчно силен да те защити, ако си невинен – това е пълна капитулация, признание в некадърност или поне в краен мързел.

Разбира се, всичко това е гарнирано от Груевски с красиви фрази как ще продължи борбата в чужбина, в името на македонския народ, за НАТО и ЕС, за които все по-рядко се сещаше по време на управлението си.

Сега всички карти са в ръцете на Орбан. Той не само държи в ръцете си съдбата на бившия македонски премиер, но и други интересни карти – например съдбата на настоящия български премиер. Орбан би могъл да се противопостави на македонско-гръцката сделка за името на държавата, да наложи вето на продължаването на присъединителния процес на Македония и по този начин да създаде много трудна ситуация поне в три балкански държави едновременно – в Гърция, в Македония и в България. А с такъв силен коз в ръцете Орбан би могъл да изнудва и най-големите – Германия и Франция, а това е доста изкусително.

В случая на Борисов е застрашен единственият му безспорен политически успех, а именно – размразяването на българо-македонските взаимоотношения и ангажиментът му по време на европредседателството към присъединяването на Западните Балкани в ЕС.

Иронията на съдбата се състои в това, че не е ясно дали подкрепата на Борисов за Орбан през септември, когато България гласува против налагането на европейски санкции на Унгария, ще бъде върната. Твърде апетитна изглежда обратната страна на сделката.

Не е ясно дали когато Борисов подкрепи Орбан, си е давал сметка, че съдбата му може да се окаже в ръцете му. Тогава просто приличаше на сделка между училищни хулигани – аз няма да гласувам срещу тебе, за да не те накажат, ти също не гласувай срещу мен, когато дойде моя ред. Това е вторият път, в който Орбан държи в ръцете си съдбата на Борисов, тъй като българският премиер за пореден път може да си има проблеми в Будапеща, както навремето, когато най-вероятно се е сдобил служебно с прякора „Буда“.

Интересно ще е да се наблюдава и реакцията на българския политически фен клуб на Орбан – какво ли ще кажат, ако ни скрои този номер и дали все още „унгарският модел“ за разправа с демокрацията и векуване във властта ще остане привлекателен и осъществим за ГЕРБ.

А Виктор Орбан вече заяви, че случаят с предоставяне на убежище на Груевски ще е „единичен“, тоест следващ няма да има. Казвам ти, дъще, сещай се, снахо.

Развръзката предстои.

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.