SHARE

Лавинообразни събития повлече решението на Доналд Тръмп САЩ да излязат от споразумението, добило популярност като „иранската ядрена сделка“ и на Иран да бъдат наложени „невиждани досега санкции“. Само за един месец оттогава всички преки участници, т.е. Германия, Франция, Великобритания, Русия и Китай, от една страна, и Иран – от друга, както и други по-странични играчи, като Европейският съюз, Израел, Сирия и Саудитска Арабия, предприеха различни действия не само в полето на дипломацията, но някои, за съжаление, демонстрираха и силата на оръжието.

В началото  – ден трябваше на Иран, за да се реши да обстрелва Израел от сирийска територия, което досега в продължение на 7 години сирийска гражданска война се беше случило само веднъж – тази пролет. Само часове трябваха на Израел да изпрати в отговор самолети, за да пометат от въздуха десетки обекти на територията на Сирия, които се свързват с иранско присъствие там. Това естествено не би могло да стане без разрешението на Русия, чиято противовъздушна отбрана пази страната на Башар ал-Асад.

Последните събития се свързват с решението на иранските власти да увеличат процента на обогатения уран, добиван в страната, до 20%. Съобщението бе направено лично от върховния лидер Али Хаменей заедно с уточнението, че „това е в рамките на споразумението за ограничаване на иранската ядрена програма“. Коментарът на френския външен министър бе, че управлението на Иран е на границата на „червената линия“. Проблемът е, че задачата пред европейците да компенсират излизането на САЩ от сделката става все по-трудна след подобно поведение на иранците.

Въпросите обаче са много. Например не е ли подобен отговор от иранците очакван? Дали той е войнолюбив, изнудвачески или просто горделив? И доколко ЕС изобщо е готов за последствията в лошия случай? Какви мерки са взети? Целта на ЕС да защити фирмите от санкциите на САЩ изобщо реална ли е, или е фикция?

Аятолах Али Хаменей чете иранско издание на „Огън и ярост“, книгата, разказваща за първите месеци от президентството на Тръмп

Големите фирми и банки една по една оповестяват, че напускат Иран заради санкциите на САЩ (например мощната петролна френска компания „Тотал“ веднага и Европейската инвестиционна банка наскоро). Иранците поискаха от Германия, Франция и Великобритания да поемат частта от търговията с петрол, така че да не се усещат загуби в бюджета на Ислямската република. Срещу никакви допълнителни ангажименти от страна на Иран. Ще припомня, че критиките на Тръмп са състояха основно в три направления:

  • Иранците използват приходите не за развитието на собствената си страна, а за да подпомагат финансово и логистично различни въоръжени отряди на териториите на Ирак, Сирия, Ливан и Йемен. Т.е. да дестабилизират Близкия изток. Това кара арабските правителства да се чувстват беззащитни и силно уязвими и води до материални щети и по-важното – човешки жертви в региона.
  • Иранците не позволяват да се говори изобщо за намаляване на развитието на балистичните им ракети, оръжие, което използват реално на териториите на съседни страни.
  • Всъщност документът за иранската ядрена сделка води само до сдържане на Иран за определен брой години, т.е. след 15 години, ако Иран е финансово стабилен, той ще може да развие ядрената си програма отново за военни цели. На практика това се видя ясно от изнесените от Мосад архиви, които показват, че целта на иранското управление не е производство на електричество, а получаването на ядрено оръжие.

За съжаление, последвалите събития потвърждават, че сдържането на агресивната политика не е характерно за управляващите в Иран. Изявлението, че страната започва обогатяване на уран, не говори за реформаторско управление, а я праща назад в мрачните времена на консерваторите. 

Истината налага да се признае, че колкото и да не е харесван президентът Тръмп, става все по-вероятно неговото решение да е правилно. И на фона на безволеви и нерешителни политици от елита, които не искат да поемат отговорност, Тръмп заслужава конкретно признание. Защото политиката на отлагането на вземане на неудобни и крайни решения невинаги е печеливша.

SHARE
Мира Майер и анализатор на проблемите в Близкия изток. Тя е автор на 6 книги, между които „Ислямските движения в Близкия изток“, „Цивилизации и религии“ и „Политическа география на Близкия изток“.