Представяме основни акценти и цитати от интервюто на президента Росен Плевнелиев и Христо Иванов за спомените им за починалия по-рано тази седмица Кристиан Таков с журналиста Евгения Марчева за предаването “Тази неделя”.
I. Какъв беше за Вас Кристиан Таков?
Росен Плевнелиев:
“Символ на върховенството на правото. Той много обича да прави разлика между върховенството на правото и закона и много често казваше, че трябва да браним понякога дори върховенството на правото и от закона.”
“Активен гражданин, човек с позиция, добър човек и човек, който наистина бе за пример с това, че той бе готов винаги за върховенството на правото и за тези ценности, които изповядваме, но невинаги защитаваме, той бе готов да ги защити.”
Христо Иванов:
“Приятел, учител. Кристиан, още като бях студент, той беше няколко курса над мен, вече беше легенда.”
“Чак по-късно разбрахме, че това, което той преподава, е, че не можеш да си добър юрист, ако не си добър човек. Че трябва смелост и е нужна готовност да не си мълчиш пред лицето на злото.”
“Кристиан остави след себе си огромно количество невероятно красиви текстове. Той беше един от много редките случаи в България, когато виждаме, че реториката е изкуство. Той говореше както никой друг публично.”
“Това не беше просто умение, това бе дълбоко преживяна цялост в него, която свързваше това как говориш и това, че не можеш да мълчиш.”
II. За болестта
Христо Иванов:
„Кристиан живееше дълго с тази болест – рак. Той се беше сблъскал многократно с нея.
Той знаеше, че въпросът не е колко време имаш, а как го уплътняваш, как го изпълваш, превръщаш в смисъл.“
Росен Плевнелиев:
„Познавам го от първите дни, когато съставях своя екип в президентската институция, поканих го и той бе член на правния екип на президента. Още тогава той спомена за болестта и той каза: “Вие трябва да знаете за това, защото ще разчитате на мен в следващите пет години да Ви помагам”.
„Това по никакъв начин не промени неговото отношение към работата. Нещо повече, като че това го мотивираше да работи още и още, и още.“
„Факторът време за него имаше друго измерение, защото той съзнаваше, че оставя следи и по тези следи ще ходят другите.“
„Животът и смъртта за него бяха някаква форма също на други измерения – аз съм говорил с него също на тази тема, – той искрено вярваше, че смисълът на човешкия живот няма как да бъде само във физическия акт на смъртта.“
III. За битките
Христо Иванов:
“Допреди три седмици Кристиан беше готов да се кандидатира за Висшия съдебен съвет.”
“Когато сега политическите сили казват, че те номинират за членове на ВСС хора, които са си мълчали, не са се произнасяли – БСП изрично каза да не са взимали отношение по споровете в съдебната система, представяте ли си?
Когато в българската политическа система мълчанието, това да си безгръбначен е ценност, Кристиан няма как да мине през това сито.”
Росен Плевнелиев:
В един разговор Кристиан Таков е заявил на президента: “Аз дълбоко съзнавам, че няма да стана нито министър, нито член на Висшия съдебен съвет, нито член на Конституционния съд, не е това моята роля, моята роля е да бъда катализатор. Да бъда този хвърлен камък в блатото, за да може да имаме надеждата, че може би ще се образува вълна на промяната, вълна на прочистването.”
“Да бъдеш катализатор означава и понякога да имаш по-крайна позиция, някой трябва да хвърли камъка и той го правеше с огромен успех.”
IV. Защо Кристиан Таков не стана член на Конституционния съд?
Росен Плевнелиев:
„В рамките на всички назначения, които аз направих, търсих много ясна логика и принципи кой трябва да отиде в Конституционния съд и същевременно водих своите открити дебати с всеки един от кандидатите.“
„Имал съм своя тежък разговор тогава и с Кристиан – тогава, както знаете, много добре аз като държавен глава бях за принципи и за процедури.“
“В рамките на тази процедура, която ние извървяхме с него, той беше един от кандидатите, но не единствен, това, което мен ме притесни и аз ще го заявя с огромната си почит към този човек, и истината трябва да излезе наяве […]: по това време вече Кристиан беше може би по-краен в моята представа като държавен глава. Той бе невероятен борец и истински във всичко, което правеше.”
“Той се съгласи и ние бяхме в прекрасни отношения до последните дни.”
V. За наследството му
Христо Иванов:
“Това изкуство да говориш истината – древно изкуство, – парезия се нарича на гръцки, което Кристиан добре познаваше и упражняваше като основен инструмент да се променя обществото. Всичко това на нас тежи отговорността да продължим и да не позволим то да изпадне.
Тази мека човешка решимост да не премълчаваш несправедливостта – сега на нас тежи тя да не изчезне.”
Росен Плевнелиев:
“Той знаеше какво прави, знаеше защо го прави, беше абсолютно наясно с всичко и беше в синхрон, в една много интересна синергия и спокойствие във всичко, което правеше.“
“Той знаеше, че дните му си отиват, но виждаше, че каузата му остава.”
“Смисълът, на който той се посвети, е тук – за върховенството на правото и за битката за него.”
Оценката за него е само една и тя преди всичко идва от младите. Тя не идва нито от мен, нито от Христо Иванов. Но тези, които той запали, тези, на които той посочи пътя и посоката като един съвременен будител – те ще дадат оценката си за него.”
Евгения Марчева: „Ето така да завършим за Kристиан Tаков, като за огън“.
Днес, 16 юли, ще се състои опелото на Кристиан Таков от 14 ч. в църквата „Св. Седмочисленици“, гр. София.
