Срещу протестиращите на протеста „Спаси Пирин“ #SavePirin стои едно ужасяващо в своята простота твърдение:
“Враговете на народа” застават срещу обикновения българин и пречат на развитието на държавата.
Така стратегията се заформя, както вече предположихме, като “разделяй и владей”.
Този протест не е за втори лифт – протестиращите не се противят на изграждането на втори лифт, стига то да стане съобразно законите и нормите на Република България и директивите на ЕС.
Протестът се бори за златната среда, а именно – прозрачното и рентабилно икономическо развитие на страната и опазването на природните ѝ, в случая на Пирин – световни, богатства.
И така – в една отровна медийна среда, в която трябва да се запознаем с фактите и да разчитаме на преценката си: кои са петте въпроса, на които трябва да си отговорите по казуса „Пирин“, преди да вземете решение за своята позиция?
1. Кой се крие зад концесионера “Юлен”, който вече предложи план за строеж на второ съоръжение в Банско?
Не е ясно кой стои зад концесионера “Юлен”, който до момента единствен има право да експлоатира орязаната площ от национален парк “Пирин”.
Според официалните документи кипърецът Георгиус Георгиу държи над 80% от дяловете на концесионера “Юлен” АД. Тези активи се контролират през офшорни сметки.
Последният актуален учредителен акт на концесионера е наличен в Търговския регистър и датира от 2007 г., като в него не фигурират имената на собствениците. Финансовите отчети също не дават представа кой стои зад компанията.
Преди дни в интервю в студиото на Нова телевизия представител на “Юлен” АД обяви, че Георгиу е само номинален собственик, а истинският собственик е българин, чието име знаели всички власти и държавни органи, но той нямало да разкрие.
С една дума, на българския гражданин бе отказано правото да знае кой държи Пирин и кой ще развива туризма там.
Освен това “Юлен” АД е извършител и на многобройни нарушения в концесията – повече може да научите тук.
2. Защо всичко се случи толкова бързо?
В началото на януари тази година влезе в сила нов закон за концесиите, който има по-строги правила от досегашните. Размерът на концесията надхвърля сумата от 5 млн. евро оборот за срока ѝ, поради което по новия закон, в сила от 1 януари 2018 г., промяната трябваше да бъде направена, като се уведоми Европейската комисия.
Това би довело до процедура, в която властта трябваше да доказва пред Европейската комисия, че настоящият концесионер (“Юлен” АД) е единственият, който би могъл да стопанисва зоната след изменението, предвиждащо увеличаване на площта на новото строителство.
Промяната на плана в последните, междупразнични дни на декември избягва тази пречка, в която „Борисов 3“ трябваше да държи защита на решението, и води до консолидация на монопола на “Юлен” за оставащите 16 години до края на концесията.
Самият министър на околната среда и водите Нено Димов обяви, че концесията за ски зоната в Банско „не влиза в обхвата на евродирективата за концесиите, с която е съобразен новият закон”.
3. Добре, какво от това, че не знаем кой стои зад “Юлен” и правителството вероятно обслужва нечии интереси – не е ли това все пак икономически рентабилно решение?
Не. За да бъде развит туризмът и от него да се захрани икономиката, трябва да се вземат предвид икономическите, екологичните и социо-културните фактори.
Освен това трябва да има наличие на прозрачни процедури за отдаване на концесия и здрав баланс от страна на съдебната власт при наличие на нарушения. В България такива не съществуват.
Неправилното развитие на ресурсите на Банско, на което вече сме свидетели, ще доведе до повече вреда, отколкото полза за икономиката – и съответно за туризма, местната икономика и държавната такава. Защо?
Поради презастрояване в Банско се наблюдава сериозно нарушение на капацитета на ски зоната и хотелската база. Заради безразборното бетониране на курорта броят на леглата надхвърля двойно повече капацитета на пистите, което води до километрични опашки и пренаселване дори при голям брой незаети легла.
Дори при двукратно увеличаване на капацитета на ски зоната до 12 хил. души, което е най-оптимистичната прогноза предвид теренните ограничения, пак няма да има баланс.
Още повече че изграждането неминуемо ще върви с още безразборни строежи, за които Община Банско вече е възобновила плановете си.
Тенденцията е създаване на изкуствен наплив на хора, който на свой ред разширява концесията, която на свой ред създава порочния кръг. Подобна практика няма еквивалент в Европа, където курортите изглеждат по много различен начин.
Изграждането на втори лифт ще реши в краткосрочен план очевидния проблем – опашките в ски зоната. Но дългосрочните прогнози на презастроения курорт предвиждат влошаване на проблемите.
Икономически анализ за това как ще се отрази в дългосрочен план решението не е направен и до днес.
По-нататъшно четиво по въпроса – тук.
4. Какво ще се случи с Пирин?
Според досегашните текстове строителството на ски писти, въжени линии и съпътстваща инфраструктура беше ограничено само до зоните за сгради и съоръжения. Сега общата площ, на която могат да се строят ски писти и съоръжения, от 0,6% се увеличава на 7,5% от територията на парка.
За какви 48% става въпрос може да прочетете тук, а самият нов план и измененията в него са нагледно ето тук.
Настоящите изменения де факто узаконяват нарушенията, които дружеството “Юлен“ АД многократно е извършило. Те са свързани със строителството на ски писти и съоръжения, констатирани още от първото правителство на Борисов през 2010 г. , когато се проведе възложено геодезично заснемане на обектите на концесионера.
Тогава то показа, че „Юлен“ използва 164,78 хектара при разрешени в концесионния договор 99,5 хектара.
ЮНЕСКО обяви, че ако подобна интервенция продължава, планината ще е застрашена и ще последва нейното премахване от листата.
5. А как другите държави постоянно развиват туризма си и няма „лоши“ природозащитници, които да им се опълчват?
На първо място сравнението, използвано като опорна точка на правителството за Банско или България, с алпийските курорти не може да бъде аргумент. Абсурдът се крие там, че говорим за Пирин, който е с площ от 2585 кв. км и Алпите, които са буквално сто пъти по-големи с площ от 200 000 кв. км. Като оставим елементарната география настрана, можем да направим сравнение между Банско и европейски курорти от по-голям и подобен мащаб, които показват, че курортът може да запази своите ресурси и природа и ако те се употребяват правилно и се развиват първо – законосъобразно, второ – икономически адекватно, и трето – екосъобразно – Банско има потенциал действително да се превърне в един от предпочитаните курорти за Балканите, който поддържа добра местна икономика и допринася за развитието на българския туризъм.
Добре аргументираният диалог, който лежи на фактите, остава най-острото оръжие срещу пропагандата и съзнателното посаждане на разделения между гражданите.
А гражданските протести за Пирин и срещу пленената държава продължават.
