Асоциацията на европейските журналисти – България, публикува в четвъртък “Печат. Вестник за вестника”. Изданието представя задълбоченото проучване за пазара на печатни медии. Публикуваме един от основните изводи на проучването „Първите страници: основни тенденции“, представени от Николета Даскалова.
Aнализът на съдържанието е строго фокусиран върху заглавията от първите страници на десетте най-популярни печатни издания (7 всекидневника и 3 седмични вестника). През наблюдавания едногодишен период (1 май 2017 – 30 април 2018) регистрирахме 15 678 информационни единици. В плана на резюмето тук представяме по-важните общи тенденции, засягащи оформлението, темите и нюансите в редакционната политика (бел. АЕЖ).
Таблоидна аритметика: много, едро, обилно
Доминиращият модел на оформление в съвременната българска преса е таблоидният формат. Изданията все повече залагат на богат набор от заглавия на първа страница, едри шрифтове, максимално свити текстови колони и наситени визуални акценти. Най-гъст набор от заглавия предлагат „Стандарт“ и „Труд“ (средно почти осем), следвани от „Уикенд“ и „Телеграф“ (средно по седем). Още с първите си страници тези издания създават впечатление за информационно изобилие. Най-сдържани в това отношение са „Капитал“ и „Сега“, които се придържат към по-изчистена визия и по-селективна политика в представянето на тематични акценти.
Темите от първа страница: съобразяване с читателското любопитство, но не напълно
Почти всички водещи национални всекидневници възпроизвеждат модела на масовата преса, наложен в началото на 90-те години. Той се характеризира с преплитане в общ дневен ред на сериозни новини с висока обществена значимост и инфотейнмънт, представяне на политическите процеси през микрополитики и персони, афинитет към въздействащи заглавия и образен език. От своя страна изданията с „по-лек“ профил и предпочитания към светски новини също навлизат в полето на проблеми от обществено-политически характер. Обобщеният тематичен модел на десетте водещи издания показва широка гама от акценти на първа страница. Многообразието до голяма степен покрива интересите на читателите, ако съдим по данните от социологическото изследване, осъществено от „Маркет Линкс“. В същото време читателските предпочитания и водещият дневен ред на медиите не съвпадат изцяло. Най-съществено е разминаването по отношение на международните теми, които са вторите най-търсени новини според отговорите на читателите (43%). На първите страници обаче международните анонси са значително по-ограничени (по 6% за теми от и извън страни от ЕС) и преобладаващо заемат нишата на допълващи, периферни заглавия.
Герой №1: министър-председателят
Централно съсредоточие на медийния интерес безспорно е министър-председателят. Борисов е най-често споменаваното име в наблюдавания едногодишен масив. Премиерът често е представян в активна позиция – като източник на послания и изразител на оценка (спрямо себе си, правителството, политическите процеси в страната). Повечето издания демонстрират силна предпазливост при публикуването на критични заглавия спрямо премиера. Борисов е обект на изцяло или преобладаващо положително отношение в съдържанието на „Стандарт“, „24 часа“, „Труд“, „Телеграф“, „Монитор“, „България Днес“. „Уикенд“ и „168 часа“ остават встрани от медийната фиксация върху фигурата на министър-председателя и заемат мълчалива позиция (поне що се отнася до територията на първите страници). Устойчива редакционна критика спрямо Борисов срещаме единствено при „Сега“ и „Капитал“, като в заглавията на „Сега“ острият тон е с по-висока интензивност и с по-голяма видимост.
Новинарският разказ за парите: избирателен прочит
Друг централен вестникарски репертоар са парите – приходи в държавната хазна, разходи от страна на правителството, стандарт на живот и харчове на населението, както и щедри обвинения във финансови злоупотреби (преди всичко към сенчести фигури, избрани бизнесмени, политически и граждански субекти, но не и към най-високите етажи на властта).
Кръгове и конкуренти
Анализът на съдържанието показва медийни групирания и застъпване на сходни редакционни политики по определен кръг от теми – най-вече по полемични текущи въпроси, както и в отношението към конкурентите и другите издатели на вестникарския пазар. С висока тежест в целия масив се откроява вестникарското разделение по оста „Пеевски–Прокопиев“. Водещ генератор на послания в този контекст са „Телеграф“ и „Монитор“, чиито първи страници поддържат твърда и постоянна политика на дискредитиране на конкурентния издател Прокопиев и на представителите на Съюза на издателите в България (СИБ). От своя страна вестниците, свързани със СИБ („Сега“ и „Капитал“), също изразяват неодобрение към издателя и депутат Делян Пеевски на първите си страници, но в по-мека форма и с по-слаба интензивност.
Преса с отношение
Пресата в България е силно оценъчна. Вестниците широко се самоопределят като „независими“, без обаче това да означава, че са неутрални. На двата полюса на спектъра положително/отрицателно отношение са „Стандарт“ и „Сега“. Ако „Стандарт“ е най-благоразположеното издание към представените субекти, то „Сега“ е най-критикуващото. И обратно – във водещия дневен ред на „Сега“ почти няма място за ведро звучащи послания, „Стандарт“ в най-малка степен е склонен към негативизъм.
(относителен дял за съответното издание)
(относителен дял за съответното издание)
Трибуна на властта
С малки изключения сред изданията е налице тенденция на изграждане на положителен образ на политическото и властовото статукво. Макар че критиката към управляващите и конкретни органи на властта не е табу, тя е по-скоро в умерени нюанси. Отрицателните внушения са насочени или към второстепенни политически субекти и/или са израз на нападки между самите участници в политическия дебат. Позитивната визия за властта хармонизира с ролята на държавата като ключов рекламодател през последните години. Практика е изданията да участват в проектни партньорства с министерства, общини, държавни агенции и предприятия.
Малките политически сили – нищо или лошо
Като цяло малките партии и граждански движения или не фигурират във водещия дневен ред на изданията, или за тях се пише в отрицателна светлина. Подобна стратегия ограничава плурализма и стеснява критицизма в публичния дебат. Липсата на пропускливост за различни политически гласове създава предпоставки за капсулиране на политическия избор в рамките на статуквото.
Международната политика – колорит, сензация и българска следа
До първите страници на изданията достигат акценти от международната политическа сцена най-вече ако включват участие на български политически субекти или засягат читателите като консуматори. Друга характерна линия на отразяване препраща към бедствия, катаклизми и тероризъм. С повишен шанс за попадане на първата страница на български вестник са чуждестранните лидери, които успяват да генерират медийни атракции (Доналд Тръмп например).
Бизнес селекция
Отразяването на бизнес субекти включва пълната гама от възможни отношения – от
положителни послания с рекламно звучене и защитни кампании, през неутрално представяне на корпоративна информация с обществена значимост до заглавия в силен негативен контекст. Представителите на едрия бизнес с политическо влияние са обект на по-внимателна оценка.
Комерсиален консерватизъм
Налице е специфична симбиоза между популярно съдържание и ценностен консерватизъм, която по-скоро следва нагласите на обществото и избягва формирането на алтернативни позиции. Пазарно ориентираният консерватизъм продава образи, близки до патриархалната култура (сексизъм, мачизъм и др.) и маркетизира фигури от историята и близкото минало.
Криза на авторството
Прозира трудност при произвеждане на журналистическо съдържание извън посланията, произлизащи от институции, политически и бизнес субекти. Освен информацията от прессъобщения и пресконференции рентабилен се оказва жанрът на интервюто. То обаче рядко е неудобно, а по-скоро е инструмент за създаване на благоприятен образ на интервюираното лице – поне такава политика се забелязва в извежданите заглавия.
Време за самореклама
Анонсирането на собствената медийна марка в положителна светлина на първите страници на изданията е често срещана проява. Практиката самата медия да фигурира като новина е по-скоро форма на реклама и стимулиране на доверието на читателите, отколкото стъпка към обща гилдийна самоосъзнатост.
Автор: Николета Даскалова
Всички изводи от проучването на Асоциацията на европейските журналисти за медийния печат в България можете да намерите тук.
