Памела Друкерман е колумнист на New York Times, завършила философия в Colgate University и международни отношения в Columbia University. За американския вестник тя представя начина, по който Виктор Орбан присвоява пресата в страната си.
В случай че се чудите какво означават атаките над медиите по цял свят за бъдещето на демокрацията, заслужава си да прескочите до Будапеща. Ще го намерите за поучително пътешествие.
Когато наскоро посетих Унгария, знаех, че отивам в линееща демокрация, която става все по-авторитарна. Знаех, че премиерът Виктор Орбан спечели трети мандат през април, убеждавайки гласоподавателите, че фантасмагорична комбинация от мюсюлмански мигранти, милиардерът от унгарски произход Джордж Сорос плюс бюрократите от ЕС идват за тях.
Но разбрах как Орбан е постигнал това едва когато разговарях с унгарските журналисти. Те ми обясниха, че отначало г-н Орбан е критикувал пресата за това, че е тенденциозна срещу него. После той и съюзниците му си присвояват по-голямата част от нея и променят публикуваните истории на такива, които разпространяват популисткия наратив на г-н Орбан и неговата партия Fidesz.
Процесът е светкавичен. Сайтът за разследваща журналистика Atlatszo изчислява, че повече от 500 унгарски заглавия днес са контролирани от г-н Орбан и неговите приятели; през 2015 такъв е случаят за едва 23 от тях. Лоялността надделява над опита: най-големият унгарски медиен магнат е бивш монтьор-водопроводчик от родния град на г-н Орбан.
В някои случаи съратниците на Орбан купуват издания и ги закриват. Една сутрин през 2016 г. журналистите в Nepszabadsag, един от най-големите всекидневници в Унгария, се озовават пред заключените си офиси. Новият собственик – австрийски бизнесмен, се оправдава с финансови трудности; наскоро вестникът е публикувал поредица статии, които изобличават корупцията в правителството.
Други медии са купени и трансформирани отвътре. Според сведенията някои от тях вземат становищата си директно от правителството. Скорошните заглавия в Origo, някога онлайн новинарска медия с репутация, са вцепеняващ асортимент от статии за мигранти, които всяват хаос в разни европейски градове, както и конспирации за г-н Сорос.
Заглавията изненадващо наподобяват тези в уебсайта Lokal, основан през 2015 от един от топ съветниците на Орбан. Безплатната му печатна версия, която се раздава на станциите на метрото и автобусите, е унгарският вестник с най-голямо разпространение.
Независими медии все още има – онлайн, но повечето унгарци не ги четат. И когато една от тези медии изобличи корупцията, про-Орбан изданията се обединяват в атака.
„Правителството би искало да втълпи на обществото, че няма надеждни източници измежду тези, които критикуват властта“, обяснява Атила Баторфи, който следи унгарските медии за Atlatszo.
Унгария е особено уязвима към подобен вид превземане. Страната става демокрация едва през 1989. Правителството е рекламодател за всичко – от националната лотария до държавната опера, тоест е ключов източник на приходи за медийните компании, като тези приходи често се превръщат в милостиня за съюзници.
И все пак журналистите, които срещнах в Будапеща, бяха изумени колко бързо пресата се е променила и колко малко се иска да се пречупи тази носеща основа на демокрацията – само пари и страх. „Това не е Русия“, казва ми Ксаба Лукаш. „Никой не си въобразява, че ще го застрелят. Но всеки си мисли, че ще изгуби работата си. И това стига.“
Г-н Лукаш е старши репортер в Magyar Nemzet, 80-годишен ежедневник, закрит през април (правителствената реклама се изпарява, след като собственикът прекъсва отношенията си с г-н Орбан).
През м. май г-н Лукаш и двайсетина бивши колеги започват седмичник, наречен Magyar Hang, или „Унгарски глас“, чиято редакция се помещава в една стая в Будапеща. Повечето от броевете нямат реклами, защото компаниите се страхуват от гнева на правителството, ако се асоциират с изданието, казва г-н Лукаш. Вестникът се печата отвъд границата, в Словакия, тъй като унгарските печатници отказват да го отпечатат.
„Един от най-големите проблеми е, че хората се страхуват да се абонират“, добавя той. Журналистите работят без пари първите два месеца. Сега те продават достатъчно копия – малко под 10 000 на седмица, основно от будките – за да си позволят минимална заплата.
Magyar Hang е консервативен, център-десен вестник – не по-радикален от The Wall Street Journal. Повечето от журналистите, които пишат в него, включително г-н Лукаш, са подкрепяли партията на Орбан Fidesz преди. Но защото са склонни към критика към управляващите и репортажи за корупция по високите етажи на властта, правителството не акредитира репортерите, така че те не са допуснати до пресконференции и не могат да задават въпроси там, казва г-н Лукаш. И нито една държавна институция не отговаря на обажданията им.
„Ако попитаме някой от правителствената болница: „Колко случая на инфекция имате?“, те няма да ни отговорят“, казва той. „За Fidesz не е достатъчно да бъдеш лоялен, трябва да си сервилен. Трябва да следваш техните указания за въпроси, без капка съмнение.“
Новинарските медии не са единствената жертва на Орбан. Миналата седмица Централноевропейският университет, съоснован от г-н Сорос, обяви, че ще премести централата си от Будапеща във Виена поради атаките на правителството, отказвайки се от сделка в последния момент.
Но медията е основна мишена за автокрациите и линеещите демокрации по цял свят. Избраникът на Бразилия Болсонаро заплашва да спре държавното финансиране на Folha de São Paulo. Бразилският вестник пусна експозе, което описва как подкрепящите г-н Болсонаро финансират дезинформационна кампания през Whatsapp, за да му помогнат да спечели. Доналд Тръмп редовно твърди, че статии, които са критични към него, са просто измислици и нарича журналистите „народни врагове“. Правителството на Саудитска Арабия очевидно е част от плана за убийството на критичния Джамал Хашоги, журналист на The Washington Post.
Унгария е пример за това че при правилните условия атаките над пресата могат да се влошават. И гласоподавателите могат да отговорят, като просто игнорират всичко. Проучване на Pew тази година разгледа 10 европейски държави и откри, че унгарците са най-малко следящите местни или национални новини.
Към края на пътуването си говорих с Джорджи Жомбор, главен редактор на Magyar Hang. „Преди десет години не можехме и да си представим, че това ще се случи в Унгария – каза ми той. – Мислехме си, че демокрацията е по-силна.“
Снимка: Протестиращи за свобода на медиите в Будапеща през април Laszlo Balogh/Getty Images
