Сделката с ЧЕЗ извади на показ симптоматичните проблеми на държавата – до такава степен, че създалата се политическа криза на моменти изглежда, че може да разпадне самото правителство.
Tази сутрин разбрахме за новия ход на управляващите: правителството е поискало контролен дял при продажбата българския бизнес на ЧЕЗ, ако продавачът и купувачът се съгласят.
Събрахме мнението на четирима водещи анализатори и коментатори от социалните мрежи – показващо техния прочит на последните събития.
Започваме с Евгений Кънев, доктор по икономика, който обвърза настоящата реакция на държавата с минали „славни“ епизоди:
Понеже държавата проспа или не можа да ни преспи за сделката на Гинка, сега ще инвестира стотици милиони, за да поеме “контрол”.
Иначе пак държавата щеше само да рефинансира задължения към ЕБВР. Вероятно същите пари сега просто ще бъдат дадени на държавно дружество за закупуване на миноритарен дял. И отчетено като решителна намеса.
През 2004 г. пак държавата се оттегли от ЕРП поради пълната си неспособност да развива мрежата, която беше пробита като швейцарско сирене.
След като бяха налети стотици милиони от чужди инвеститори, сега е време държавата да се завърне.
О, минало славно.
Бившият министър на енергетиката в Борисов 1.0 и кандидат за президент на Реформаторския блок Трайчо Трайков също изрази критика:
Почти сигурно е вече, че сделка ЧЕЗ – Гинка няма да има. В паническия си опит да се дистанцира Борисов направи невъзможно участието на банкови институции. Свръхважно е обаче на днешното заседание в Народното събрание да бъде направен опит да се изясни на какво основание те са се съгласили да поемат железните ангажименти, толкова ентусиазирали продавача ЧЕЗ.
Банките обикновено изискват за обезпечение дълготрайни активи, а не акции. За да приемат акции, те трябва да са безкрайно уверени в капацитета и желанието на кредиполучателя да ръководи успешно и почтено бизнеса, което в случая е, меко казано, несигурно. Така че или трябва да бъде заложена разпределителната мрежа и тогава КЕВР по закон ще трябва да разгледа лиценза наново, или има нещо друго. Другото би могло да е обезпечение в кеш, което елиминира риска и душевните терзания на банките, макар и да не стои много фотогенично пред публика.
Освен държавната банка, естествено, където решенията се взимат по иначе.
Тази информация трябва да бъде изискана и получена, защото това ще даде и истинските отговори.
За „руско-грузинските“ участници си е ясно, че знаят как да работят с управляващите. Преди около година например мнозинството в Столичния общински съвет под строй им одобри скандалния небостъргач в „Хладилника“.
Така че нещата са стигнали много, много далече.
От друга страна, Владислав Пенев, съпредседател на Зелените, посочва че случката е ясен пример за това защо в България няма чуждестранни инвеститори, а планът на управляващите за него е очеваден:
Както писах преди няколко дни, в ход е планът „Сидеров“. Постановката е с крайна цел национализация, но Гинка ще запази дял, който няма да е точно неин. Защото тя не вади и един лев за операцията. А това, че държавата не била знаела за сделката, е очевидна заблуда, при положение че ББР участва непряко във финансирането й.
Големият въпрос е КОЙ всъщност ще контролира дела на Гинка. И кои са гадовете според премиера. Ако сред тях е държавна финансираща банка, ще последва ли уволнение на нейния ръководен състав? Или оставки няма да има? Иначе се получава, че „гадовете“ стават партньори с държавата и ще източват заедно енергетиката.
И най-важният въпрос – защо реномираните инвеститори бягат от стратегическите сектори, а на тяхно място идва властта. Повече отговори довечера от 20 часа при Веселин Дремджиев.
И не на последно място Ясен Гуев, бивш директор по публични комуникации на „ЧЕЗ България“, се опитва да разясни някои обстоятелства около скандала:
По сделката за ЧЕЗ
Искът към държавата
Искът е заведен от регистрирания в Прага ЧЕЗ, а не от някое от дружествата, регистрирани и работещи у нас. Сделката не отменя този иск – той се основава на
неспазване на задължения по приватизационната сделка.
Цената на тока няма да се повлияе от платената цена за придобиване на дружеството.
Това изявление е едновременно вярно и грешно. Вярно, защото КЕВР няма да вземе предвид лихви и главници по придобиването при определяне на цената на тока. Грешно, защото финансирането на сделката ще се изплати от печалбите, които се формират от продажбата на ток и свързаните с това услуги. Ако няма лихви и главници за изплащане, то по-голяма част от печалбата може да се реинвестира и да се повиши качеството на услугата.
Цената на сделката
Над 95% от приходите на кое да е е електроразпределително дружество се формират от продадения ток. КЕВР публикува рамка за всеки регулаторен период, която обаче е само препоръчителна. Решението за новите цени се взема всяка година и влиза в сила от 1 юли. Регулаторът може да определи цена на тока, която да намали значително печалбите на всяко дружество в системата. Това носи рискове пред изплащането на кредити, взети за придобиване или инвестиционни цели.
Общественият интерес
Общественият интерес е да има ниска цена на тока и високо качество. Това означава мрежа, която губи минимален процент от тока при пренос.
Собственик с опит в бранша
Това е компания, която е управлява подобни компании. Тя познава процесите и може да ги направи максимално ефективни и купува оборудване за фирми в няколко държави и може да постигне ниски цени.
