Този свят е толкова широк, в него живеят толкова много хора и ние в България имаме уникален шанс да сме в един от най-богатите домове, макар и в най-скромно обзаведения апартамент. Имаме шансове, на които се радват не повече от 20% от населението на света. Пак не сме доволни, пак има хора, които се чувстват измамени и разочаровани, хора, които смятат, че това не са те и че заслужават повече от най-добрите шансове, които съществуват.
Разбира се, всеки човек заслужава повече, въпросът е откъде се взима това „повече“. Ако е с лични усилия, талант, изобретателност, труд и настойчивост – „повечето“ идва от самия човек и това е правилният начин. Кражбата, тарикатлъкът и измамата не са етични и не са дългосрочно работещи методи.
Наслушах се на приказки за някакви фантомни заговори, организирани в Европа и насочени против българите и България. Формално сме изпълнили нещо, ама ето на, не ни дават каквото ни се полага. Заговори няма. Има ненаписани домашни, има неприемане на правилата, има опити да се мине по лесното и тънкото. Трябва да спрем да бъдем „формални“!
Нима е толкова трудно да се погледнат нещата в очите и да се повярва, че е възможно да се строи, без да се краде, да се успява, без човек да се унижава пред силните, да се управлява, без да се влиза в престъпни заговори, да се изявяваш, без да чакаш дребни бакшиш, за да оцелееш?
Как да се излезе от омагьосания кръг, в който сами сме се вкарали, как хубавото, приятното и успешното да излезе от телевизора ни и да стане наше ежедневие? Проста работа, работим за себе си, работим над себе си, работим за общия си интерес, не чакаме на някой да ни обяснява колко ни дава от парите, които сме му дали да управлява в обща полза, а сами правим, мислим, критикуваме, предлагаме, вдъхновяваме се и реализираме.
Петрокрациите са тези държави, които постепенно изпадат в мързел, смучейки от лесните петродолари, извадени изпод земята. Физическият мързел провокира умствен мързел. Умственият мързел провокира небрежност и безкритичност. Небрежността и безкритичността провокират отказ от отговорност. Отказът от отговорност предава съдбите ни в ръцете на дребни измамници, издигнали се до големи държавни постове. Петрокрациите не се различават особено от държавите, смучещи еврофондове чрез проекти, без да правят опити да се развиват.
България може и ние можем много повече. Не мога да разбера как хората се отказват толкова лесно. С една тренировка във фитнеса не се става шампион, с една разходка по Витоша не се става планинар и така нататък…
Не знам кое е това човешко занимание, което от първия път постига успех, който да те топли цял живот.
Деветдесетте години бяха трудно време, но у тях имаше нещо много важно – имаше посока, имаше повече яснота кой исторически път е задънен и кой води в бъдещето. В момента няколко хитри измамници успяват без много усилия, но с умелото комбиниране на вестници, интернет медии и телевизионен шербет да ни вкарват в реалност, която НЕ СЪЩЕСТВУВА и която ни показва почти само фалшиви посоки.
Нещата не се оправят просто така. Хората оправят нещата. Няма как да отидеш на море и като се върнеш, някой да ти е ремонтирал апартамента, плюс да ти е оставил ключа върху възглавничка пред входната врата. Дори по филмите това не е често срещан сюжет.
Шансовете не са толкова редки, колкото си мислим. Да ги използваме!
