От БНР
Академични преподаватели и изследователи подкрепят нова петиция, адресирана до Министерството на образованието и науката, която е за десегреция на ромските деца.
Мерките за десегрегация се взимат по такъв начин, че задълбочават или само преместват проблема, а не го решават, смята доц. Алексей Пампоров, д-р по социология в Института за изследване на обществата и знанието при БАН, автор на множество теренни проучвания, изследовател на ромските общности у нас.
„Много е тъжно. В момента ние сме на етапа на някакъв апартейд, който се получава. Хората панически си изваждат децата от училища, само защото има едно или две ромчета.“
„Трябва да се работи в посока цялото общество да разбере, че докато изолираме едни деца и ги поставяме в зависимост някъде, в отделни, специални училища като за ромски деца, те не могат да имат достатъчно високи образователни постижения, не могат да имат успеха и знанието на другите деца и впоследствие, вместо да се включат на пазара на труда, те стават в тежест на икономиката“, коментира Пампоров, според когото колкото по-дълго сме в този модел, толкова по-силно ще се усеща проблемът в икономиката през следващите години.
Отписването на деца от училища, в чиито паралелките учат ромски деца, е рационален инстинкт, но системата трябва да бъде такава, че във всяко училище да има ромски деца, за да се обезсмисли „този механизъм на преместване на деца, само защото има едно-две ромчета“, изтъкна изследователят.
Алексей Пампоров вижда „огромно неразбиране в цялото ни общество“, което смята, че проблемите с децата от сегрегираните квартали са факт, защото това са „етнически деца“ и етнически проблеми, а корените всъщност са в бедността.
Мерките за десегрегация трябва да включват много по-широка палитра – например карти за транспорт. Те не бива да са насочени само към ромски деца, подчерта доц. Пампоров.
„Не може да си представите как има деца, които никога не са излизали от махалите, които не знаят, че съществува свят отвъд калта и отвъд собствения им майчин език.“
За последните десет години ромските студенти и завършилите висше образование ромски младежи са над 2 хиляди, съобщи той.
Безплатният достъп до детски градини (не само на ромски деца, а за всички) е много ефикасно средство, посочи Алексей Пампоров, уточнявайки, че данните са от 30-40 общини.
„Грешната философия на нашата образователна система е, че тя третира ромските деца като билингви, тоест деца, които говорят два езика. Лошото е, че това не са деца билингви. Това са си деца, които си говорят майчиния език – ромски, турски или румънски. Когато тези деца влязат в образователната система, те не са по-глупави или по-неможещи, те просто не разбират какво им се говори. Представете си сега във всички училища изведнъж да започне да се преподава на китайски.“
В големите сегрегирани квартали има относително значим процент деца, които нямат лични документи и ЕГН-та и не могат изобщо да бъдат обхванати в образователната система, обобщи Алексей Пампоров.
Чуйте цялото интервю на Ирина Недева в звуковия файл.
Заглавието е на ТерминалНО
