Броени дни преди изтичането на мандата на действащия ВСС двама от кадровиците – Соня Найденова и Калин Калпакчиев, депозираха заявления за отказ от бонусите, които мнозинството от ВСС си самогласува, дописвайки закона. И настояват въпросът да бъде включен в дневния ред на пленума на съвета за утре, 21 септември.
Става дума за привилегията, изравнила членовете на съвета с действащите магистрати за получаване на обезщетения при напускане. На 16 март т.г. пленумът на ВСС гласува, че стажът в съвета, както и в Инспектората, всъщност е магистратски стаж и отвори вратата кадровици и инспектори (включително бивши) да искат щедри обезщетения при напускането си – максимумът са 20 брутни заплати.
Привилегията е „мнима и недопустима“, скочи още тогава „революционното малцинство“ във ВСС и обясни – подобно приравняване в закона няма, ВСС не може сам да го тълкува, а аналогията с магистратите е недопустима!
Всичко в този случай бе знаково – решението на ВСС бе взето в деня на лекцията на румънския прокурор „Антикорупция“ Лаура Кьовеши в Съдебната палата по покана на Лозан Панов, на която повечето от кадровиците не отидоха. Присъстващите „опозиционери“ обаче още тогава предупредиха, че решението на ВСС е нищожно. А Соня Найденова (съдия от СГС, избрана навремето от парламентарната квота по предложение на ГЕРБ), отиде и по-далеч – атакува всички прокурорски инстанции с настояване да оспорят пред ВАС въпросното решение. Защото членовете на Висшия съдебен съвет като част от колективния орган нямат това право. Очаквано Найденова навсякъде удари на камък.
Самопровъзгласеният от ВСС бонус обслужва мнозина от членовете му – и магистратите сред тях, ненавършили 20 г. служба преди избирането им в съвета, и бившите инспектори (отново сред тях), които ще прибавят едни 4 г. стаж за магистратско обезщетение, и напусналите системата, преди да бъдат избрани във ВСС.
Като прибавим към това най-високите заплати в системата (равни на тези на „тримата големи“ в Темида), дадени на кадровиците от депутатите от 43-ото НС по тяхно, на съвета, настояване, картината на привилегиите стана съвсем грозна. Но очевидно не притеснява мнозинството.
Нещо повече, представляващият ВСС Димитър Узунов вече е издал заповед главният секретар Димитър Тончев да събере информация за „дължимото обезщетение“ на отиващите си кадровици.
След отказа на прокуратурата да защити закона (и почтеността) никой не може да ги спре. Няма да има въпроси с какво са ги заслужили, нито право на обструкции от страна на данъкоплатците, които ще поемем тези „екстри“.
Е, двама от отиващия си ВСС изпратиха заявление за отказ. Не са за пренебрегване – когато се броят парите, много неща стават ясни. Някой да знае друг, по-говорещ начин?
Публикуваме заявлението без съкращения:
З А Я В Л Е Н И Е
от Калин Калпакчиев и Соня Найденова – членове на Висшия съдебен съвет
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,
Заявяваме, че не желаем спрямо всеки от нас да се прилага решение на пленума на ВСС по т.45 по протокол № 10/16.03.2017 г., както и заповед на представляващия ВСС № ВСС-12256/13.09.2017 г. в частите й, касаещи чл. 225, ал. 1 от ЗСВ.
Молим на основание чл. 24, ал. 1 и чл. 26 от ПДВССНА да включите за разглеждане в дневния ред на заседанието на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) на 21.09.2017 г. следната точка:
„Заявление от Калин Калпакчиев и Соня Найденова по повод решение на пленума на ВСС по т. 45 по протокол № 10/16.03.2017 г.”
Предложението ни за допълнителна точка е мотивирано от издадена заповед на представляващия ВСС Димитър Узунов № ВСС-12256 от 13.09.2017 г., с която е възложено на главния секретар на ВСС да се събере необходимата информация, свързана с определяне размера на обезщетението по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗСВ, подготвяне на заповеди за това и за изплащане в срок до 03.10.2017 г. на изборните членове на дължимото обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от ЗСВ във връзка с решение на пленума на ВСС от 16.03.2017 г., т. 45.
Включването на такава допълнителна точка се налага с оглед течащия срок за изпълнение на горепосочената заповед на представляващия ВСС, несъгласието ни с решението на пленума на ВСС от 16.03.2017 г. по протокол № 10, т. 45, обективирано в предложението и дебата по т. 33 от протокол № 12/06.04.2017 г. на пленума на ВСС, както и на липсата на наше искане за изплащане на такова обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ.
На 15.06.2017 г. пленумът на ВСС прие за сведение информация от втория от предложителите (Соня Найденова), относно оспорване на основание чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБългария на горепосоченото решение. Съгласно представената резолюция от 12.04.2017 г. на прокурор В. Малинов, зав.отдел „НЗ” при ВАП, с която се отказва предприемане на действия от страна на прокуратурата спрямо посоченото решение по реда на надзора за законност, е прието, че решението от 16.03.2017 г. по т. 45 не подлежи на съдебен контрол, защото: „Произнасянето на ВСС не води до директен правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение на правата и законните интереси на точно определени лица. В решението на ВСС се посочват условията за искане, за търсене на описаното благо (но не и за получаване), видно от пресъздадената редакция на акта, т.е. касае се за действие по смисъла на чл. 13 АПК.”
Тези доводи на прокурор В. Малинов са били споделени изцяло от заместника на главния прокурор при ВАП Ася Петрова в рамките на произнасянето й по жалба по чл. 143 от ЗСВ с резолюция от 07.07.2017 г., както и главният прокурор Сотир Цацаров не е намерил основания за отмяна на резолюцията на г-жа Ася Петрова.
Изложеното сочи на неприложимост спрямо нас на решение на пленума на ВСС по протокол № 10/16.03.2017 г., т. 45 и на горепосочената заповед на представляващия ВСС в частите й, касаещи чл. 225, ал. 1 от ЗСВ.
Ето защо предлагаме пленумът на ВСС да вземе следното решение :
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА СВЕДЕНИЕ заявление от 20.09.2017 г. от Калин Калпакчиев и Соня Найденова – членове на Висшия съдебен съвет, за неприлагане спрямо тях на решение на пленума на ВСС по протокол № 10/16.03.2017 г., т. 45.
ПРЕДОСТАВЯ заявлението на представляващия ВСС и на главния секретар на ВСС за изпълнение.
ПРИЕМА ЗА СВЕДЕНИЕ резолюция от 07.07.2017 г. на Ася Петрова – заместник на главния прокурор при ВАП, и писмо от 15.08.2017 г. на В.Малинов, зав. отдел „НЗ” при ВАП, по пр.пр.№ 739/2017 г.-ІІ.
*Текстът е препубликуван от специализирания сайт на правна тематика Defakto с тяхно разрешение. Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“.
