София – град от древни времена, докоснат от най-различни култури, които го правят единствен по-рода си.
София е мястото, където можеш да видиш как се преплитат традициите на Европа и Азия, на Изтока и Запада. В него можеш да видиш Древен Рим, средновековен Константинопол, османска архитектура, Виена на XIX в., комунистическа Москва и модерно изкуство.
Сливането на тези най-различни култури навсякъде другаде би изглеждало пошло, но не и в София. Градът е намерил начин – така че да изглежда на средище на различните цивилизации.
Този облик е въпрос на изкуство, на време, на талант. Като симфоничен оркестър – дори само един флейтист да не може да свири – магията се разваля.
Когато до една от най-древните римски църкви сложиш джудже със светещи очи – което трябвало да изобразява средновековен владетел, но всъщност прилича на Гимли от „Властелина на пръстените“, магията се разваля.
Когато до една джамия от 1528 г., която след това е превърната в църква – паметник, в който са вплетени векове култура и стилове – сложиш плочки за баня – магията се разваля.
Когато над античните разкопки, лежащи под монументалните правителствени сгради на Ларгото – сложиш стъклопакет от една „наша фирма“ – магията се разваля.
И така един град, който за повече от хилядолетие е станал дом на изкуството и духа на най-различни цивилизации – сега се превръща в средище единствено на мутробарока, некадърността и въпиещата корупция.
