От днес започват изборите за Европейски парламент. В различните държави членки те ще се проведат по различно време и ще приключат на 26 май, когато са изборите и у нас. Залогът е голям. Повечето европейски лидери си дават сметка за това. Европейският съюз вече не е същият. И не само заради промяната на силите в чисто политически план, която предстои да видим как ще оформи самият Европейски парламент и бъдещата Европейска комисия. Излизаме от ерата „Меркел“ и влизаме в ерата „Макрон“, икономическите предизвикателства от страна на основните конкуренти на пазара САЩ и Китай са по-големи откогато и да било, крайнодесният национализъм прокарва Путиновата линия на разрухата и съмнението в самото сърце на съюза не без подкрепата на посткомунистическите държави, които отказват да приемат ценностите на демокрацията – символ на самата същност на европейското семейство, и с проядената си от корупция политическа класа саботират общностните процеси на всяко ниво. В „Терминал 3“ се опитахме да ви представим заявките за бъдещето на Европа на онези, които пишат историята тези дни. Припомняме основни акценти:
„Никога след Втората световна война Европа не е била толкова необходима. И същевременно Европа никога не е била в такава опасност. Brexit е символ на това. Той символизира кризата на Европа, която не успя да отговори на нуждата на хората от защита пред големите сътресения на съвременния свят. Той също така символизира капанa, в който е Европа. Капанът не е в това да бъдем част от Европейския съюз; капанът е в лъжата и безотговорността, които могат да го унищожат.
Затварянето в национализма не предлага нищо; това е затваряне без бъдеще. И това е капанът, който заплашва цяла Европа: експлоататорите на омразата, подкрепяни от фалшиви новини, обещават всичко и нищо.
Трябва да стоим твърдо, горди и с цялото си съзнание в лицето на тази манипулация и да кажем на първо място какво е Европа. Това е исторически успех: помирението на един опустошен континент е невиждан проект за мир, просперитет и свобода. Нека никога да не забравяме това. И този проект продължава да ни защитава днес. Коя държава може да действа сама пред агресивните стратегии на големите сили? Кой може да претендира, че е суверенен, изправен пред дигиталните гиганти? Как бихме издържали на кризите на финансовия капитализъм без еврото, което е сила за целия ЕС? Европа е и онези хиляди ежедневни проекти, които промениха облика на нашите региони: ремонтираното училище, построеният път и дългоочакваното пристигане на достъпа до високоскоростен интернет. Тази борба е ежедневен ангажимент, защото Европа, подобно на мира, никога не трябва да бъде приемана за даденост. Аз се боря неуморно от името на Франция, за да насоча Европа напред и да защитавам нейния модел. Ние показахме, че нещата, за които ни беше казано, че са недостижими – създаването на европейска отбрана и защитата на социалните права, всъщност се оказаха възможни.
Но ние трябва да правим повече и по-бързо, защото има друг капан: капанът на статуквото и примирението. Изправени пред големи кризи в света, гражданите все по-често питат: „Къде е Европа? Какво прави Европа?” За тях тя се превърна в пазар без душа.
Но Европа не е просто икономически пазар. Тя е идея. Пазарът е нещо полезно, но не бива да ни кара да забравяме, че са необходими граници, които пазят, и ценности, които обединяват.“
„За европейско възраждане“, Еманюел Макрон
„Френският президент Еманюел Макрон се обърна към гражданите на Европа преди няколко дни. Има спешна нужда от действия. И наистина той е прав, защото сме изправени пред неотложни въпроси: искаме ли бъдещето ни да бъде определяно от стратегическите решения на Китай или Съединените щати, или искаме самите ние да играем активна роля в оформянето на правилата на бъдещото глобално съжителство? Искаме ли да дадем общ отговор на руското правителство, което очевидно желае да черпи силата си от дестабилизацията и отслабването на съседите си? В крайна сметка искаме ли да се подчиним на социалните и политическите идеи на другите, или искаме настъпателно да се застъпим за “европейския начин на живот” – на представителната демокрация, парламентаризма, върховенството на закона, индивидуалните свободи и социалната пазарна икономика едновременно – както у дома, така и по целия свят? Може да има само един отговор на този въпрос: Нашата Европа трябва да стане по-силна.
Историята на Европа досега е един несравним успех. Аз принадлежа на щастливото поколение, което никога не е изживявало война. Дължим това на една Европейска общност, която е усвоила поуките си от миналото и отправя погледа си решително напред. Ние, европейците, живеем в един от най-богатите и най-безопасни региони в света, защото сме решавали конфликтите помежду си на масата за преговори и чрез тесен трансатлантически съюз сме изградили сигурна стена на защита срещу външни заплахи.
Въпреки това много хора гледат към Европа с безпокойство. Не трябва обаче да разбираме погрешно гражданите на Европа. Сега има по-голяма подкрепа за европейската идея от всякога. Това, което ЕС няма в очите на своите граждани, обаче е яснотата, ориентацията и способността да се действа по ключови въпроси на момента. Те чувстват липса на яснота, когато например ЕС има нужда от цяла вечност, преди да успее да стигне до общо разбиране относно събитията във Венецуела. Те чувстват липса на ориентация от страна на ЕС, когато се сблъскват с бъдещето на дигиталната икономика и дигиталния пазар на труда. И те чувстват, че способността на институциите да действат е недостатъчна по отношение на решаването на важни въпроси като миграцията, изменението на климата, тероризма и международните конфликти.
Ето защо предстоящите избори за Европейски парламент не трябва да се съсредоточат върху защитата на несъвършеното статукво на днешния ЕС срещу популистките обвинения. Въпросът дали човек е “за” или “против” Европа не възниква за повечето граждани. Вместо това трябва да дискутираме различни концепции и да променим идеите си. Трябва да се запитаме как ЕС може да подобри капацитета си да предприема действия по ключови въпроси в бъдеще и как ще продължи безпрецедентната си история на успех в променените глобални условия на утрешния ден.“
„Да поправим Европа сега“, Анегрет Крамп-Каренбауер, председател на Християндемократическия съюз на Германия
„Европа трябва да се препозиционира и да се изправи срещу предизвикателствата, поставени от трите си големи глобални съперника – Китай, Русия и САЩ.
Посрещайки предизвикателствата, които варират от руската намеса в изборите до икономическото влияние на Китай и монопола на САЩ над дигиталните услуги, Европа трябва да подобри обединения фронт.“
Ангела Меркел, канцлер на Германия
„Както показаха последните няколко години, ЕС се нуждае от по-надеждни и ефективни инструменти за контрол на нарушенията на основните ценности и търсене на отговорност на нарушителите. Всички основни партийни групи на ЕС вече се ангажираха да приемат ново споразумение за прилагане на принципите, залегнали в учредителните договори на блока. След изборите европейските граждани трябва да запазят натиска върху избраните от тях представители, за да гарантират, че те ги следват. Освен това Европейският съвет и парламент следва да приемат законодателство, което да позволява спиране на субсидиите от ЕС за правителствата на държавите членки, които нарушават правилата и стандартите на блока. Правителствата, които систематично подкопават върховенството на закона и свободата на словото, не трябва да се възползват от кохезионните фондове, които са предназначени за точно обратната цел. Това е критичен момент за ЕС. Президентството на Доналд Тръмп в Съединените щати, хаосът на Brexit в Обединеното кралство и появата на популизма в западните демокрации предоставиха политическо прикритие за безскрупулни политици да подкопаят принципите на либералната демокрация. Но законопроектът срещу фантастичните обещания, направени от т.нар. „нелиберални демократи“ в Европа, е на път.
Либералните демократи имат възможност да обърнат нанесените от популистите щети, но трябва да действат бързо и твърдо. Проевропейците твърде често се възприемат като привърженици на статуквото. Това трябва да се промени. С политиците, които пренебрегват демократичните принципи и правата на техните граждани, подложени на все по-голям контрол, либералните демократи трябва да покажат, че предлагат ефективни нови инструменти за осигуряване на отчетност.“
Борбата срещу корупцията е битка за душата на Европа, Ги Верхофстад
„Първата стъпка към защитата на Европа от нейните врагове, както вътрешни, така и външни, е да се признае степента на заплахата, която те представляват. Втората е да се събуди спящото проевропейско мнозинство и да се мобилизира, за да защитава ценностите, на които е основан ЕС.“
„Европа, моля, събуди се!“, Джордж Сорос
