Великобритания се намира в мащабна политическа криза, кризаq която може да доведе до пълен колапс на системата, раздробяване на основните политически партии и дългосрочна парализа на управлението. Причините за тази криза са дългосрочни, но най-видимият ѝ симптом е ужасяващата липса на реални политически лидери. И двете основни партии са окупирани от фанатици и кариеристи, които не могат и не желаят да видят отвъд собствения си краткосрочен интерес.
Целта на зле скалъпения референдум от 2016 г. беше веднъж завинаги да реши вътрешнопартийния проблем на консерваторите относно Европа, за да може и нацията като цяло да спре да се занимава с една десетилетна партийна война.
В действителност вотът се яви като отдушник за съвсем обяснимото недоволство на много хора. Въпреки че брекзетърите спечелиха и прекараха следващите две години в истерично натякване, че народът е казал своята дума, те не успяха да избягат от реалността. Нито 48-те процента, които гласуваха за оставане в ЕС, си промениха мнението, нито 52-та процента имаха шанс да кажат какъв точно Брекзит искат. В резултат на това нито един от възможните варианти на Брекзит няма особено голяма подкрепа. Политическото шарлатанство спечели битката, но нямаше никаква идея какво да прави след това.
Не помогна и безумното разбиране, че Великобритания и ЕС са някак равностойни в преговорите за Брекзит. Постоянното помпане на империални клишета от типа “те се нуждаят от нас повече, отколкото ние от тях” и “без сделка е по-добре, отколкото с лоша сделка” създаде у немалка част от обществото чувството, че Великобритания няма какво да загуби в тази ситуация.
Властта не просто не обясни на хората кое е възможно и кое- не, тя съзнателно създаде една паралелна реалност, в която Брюксел няма друг избор, освен да даде на Великобритания огромни отстъпки.
Тереза Мей постигна договор с Европейския съюз, който със сигурност не беше добър за страната, но и реално нямаше алтернатива. Проблемът с ирландската граница, която трябва да съществува при липсата на митнически съюз, но не може да съществува, ако искаме мир на малкия остров, е на практика нерешим. Затова и безумното настояване на крайните брекзетъри, че Мей може някак да договори по-добри условия в Брюксел, е необяснимо. Дори при най-добро желание ЕС не може да измисли начин в Ирландия едновременно да има и да няма граница.
Всичко това, сблъсъкът на брекзетърите с реалността, доведе до вчерашния безпрецедентен разгром на британското правителство при парламентарния вот на сделката. Загубата с над 200 гласа няма прецедент и показва, че премиерът няма мандат да управлява. И въпреки това правителството вероятно ще оцелее. Защото просто никой не може и не иска да го замести.
Единственият донякъде разумен изход от тази ситуация е втори референдум с ясно зададени въпроси и ясни правила. Този референдум обаче засега не е на преден план, тъй като лидерът на опозицията Джеръми Корбин е заклет евроскептик, чиято единствена цел е да докопа властта. В последните години той прави огромни усилия да представи Брекзит като незначителен проблем, но в действителност всичките му действия показват, че целта му е да прокара радикално комунистическо законодателство в хаоса, който може да последва Брекзит без сделка.
От безумието изход няма. Изследванията сочат, че при нов референдум хората биха предпочели оставане в ЕС. Този вариант обаче ще създаде усещането, че първият вот е пренебрегнат и демокрацията е погазена. Политическото шарлатанство доведе дотам, че обществен консенсус е невъзможен.
Въпросът с членството в ЕС няма да бъде решен в близко бъдеще независимо какво ще стане на 29 март, а липсата на лидери с визия и кураж означава, че най-трудното тепърва предстои.
Карикатура: Scott Clissold/Political Cartoons
