Разпространяването на записи от СРС, особено в конкретния контекст, очевидно е акт, в разрез със закона. Както подчертаха и уважавани колеги пеналисти, този акт отговаря точно на конкретни състави по Наказателния кодекс. Не виждам, кой разумен човек може да приеме, че подобно действие е в интерес на националната сигурност или на самото разследване, срещу когото и за каквото да се води то.
В конкретния контекст, в който се прави разгласяването на СРС, то е очевидно политически насочено. Предвид на съдържанието на разгласените записи, логичната причина за разгласяването им явно не е да обосноват предполагаемо наличие на хипотеза на държавна измяна, а да предизвикат корпулентен политически скандал. Може би, да създадат предпоставки за разгръщане на версията: „президентът е нарушил Конституцията“, другата хипотеза по чл. 103, ал. 1, позволяваща предсрочно отстраняване на държавния глава. Дали нейде зад фикуса се развива подобен сюжет, предстои скоро да разберем.
Инак, цялата история потвърждава, че основните институции на българската държава, особено правоохранителните, са изпразнени от същинското си съдържание, смисъл и функции, претърпели са тежка мутация и очевидно вече съществуват и действат с цели различни от тези, определени в Конституцията и законите на страната. Това са институциите на една завладяна държава, макар това завладяване да е протекло под килима и зад фукуса, подобаващо за Южна Европа и бившите територии на Османската импераия, а не фронтално, като в Унгария и Полша. В частност, очевидно е, че прокуратурата е превръната в инструмент за разправа с всеки, който не се вписва в общата картина на властово, политическо, икономическо, корупционно статукво и когото това статукво прецени за опасен за неговото просъществуване.
Цялата история потвърждава също, че очевидно в страната цари масово подслушване по поводи най-различни, чрез което се трупат подходящи записи и флашки срещу подходящи мишени, за подходящи моменти. Потвърждава още, че България се намира в състояние на криза на демокрацията, а от правовата държава общо взето нищо не е останало. Колкото и Европейската комисия, и всякакви други настанени в удобните си кресла и радващи се на харните си заплати европейски сановници, да отказват да видят това.
