Balkan Insight представят ключовите факти за протестите, които разтърсват Сърбия.
Десетки хиляди хора се събират всеки уикенд от 8 декември миналата година, за да шестват срещу начина на управление на президента Александър Вучич и управляващата му Сръбска прогресивна партия, който те определят като „климат на политическо насилие”.
Как и защо започват протестите?
Така наречените „1 на 5 милиона” протести започват на 8 декември 2018 г. Те са предизвикани от инцидент няколко седмици по-рано, когато на 23 ноември опозиционният политик Борко Стефанович е нападнат и бит в южния град Крушевац.
Оттогава в Белград се провеждат редовни протести всеки уикенд. Има и един извънреден – на 16 януари, когато протестиращите отбелязаха първата годишнина от неразкритото все още убийство на умерения косовско-сръбски политик Оливер Иванович. Миналия уикенд протестът беше рекорден по своята численост.
Първоначално шествията се провеждат само в Белград. Но през януари хората в повече от 30 сръбски града се присъединяват и организират свои протести по места.
Организаторите обявиха, че през февруари около 20 града ще проведат свои шествия.
За първи път на 2 февруари бе обявен и протест в северната, сръбска, половина на разделения косовски град Митровица. Това разгневи особено управляващата Прогресивна партия в Сърбия и нейния косовско-сръбски клонинг – „Сръбска листа“.
Протестиращите се събират всяка събота в 18 часа на Студентския площад в центъра на Белград. Слушат речи и след това колоната от хора се отправя към всички важни сръбски държавни институции – парламента, президентството, обществения медиен оператор – РТС, сградата на правителството.
Кои са организаторите?
Протестите официално са организирани от групата „Протест срещу диктатурата”, която поведе и по-ранни масови протести, след като Вучич бе избран за президент на Сърбия през април 2016 г.
Една от най-цитираните личности сред организаторите, Йелена Анасонович, е студентка във Факултета по политически науки на Белградския университет.
В събитията участват и мнозинството от опозиционните лидери. Много членове на техните партии присъстват на шествията без партийни знамена.
Каква е ролята на опозиционните партии?
Членове и висши представители на опозиционните партии от „Алианса за Сърбия“ присъстват на протестите.
Алиансът обединява няколко партии и движения с различна идеология.
След протеста на 22 януари, когато лидерите на протестите призоваха опозиционните партии да разкрият своите конкретни планове за Сърбия и да докажат, че заслужават доверието на хората, опозицията обеща скоро да представи дневен ред като отговор на този призив.
Кой подкрепя протестите?
Освен мнозинството от опозиционните партии и движения протестите са получили подкрепа от няколкостотин професори и сътрудници от факултетите по философия, политически науки и право на Белградския университет, както и от някои преподаватели в Юридическия факултет на Университет „Унион“.
Професори от университетите в Нови Сад и Крагуевац също изразиха своята подкрепа.
Голям брой студенти също подкрепят протестите. Много от тях се присъединиха към 5,5-километровото шествие от Факултета по политически науки до Студентския площад на 2 февруари. Адвокати, съдии, писатели, актьори, певци и други обществени фигури са също сред подкрепящите.
Какво искат протестиращите?
Ключовите исквания са мерки за спиране на подозираните злоупотреба с избирателните списъци и публични средства в предизборните кампании, по-добър контрол на изборния процес и кампании, наказателни санкции за злоупотреба с кампаниите.
Представителите на протестите искат още да получат пет минути в централните емисии новини на обществения оператор РТС, както и по-редовно присъствие на опозиционните политици в обществените радио и телевизия.
Те също така изискват разследване на опита за убийство на сръбския журналист от сайта „Зиг Инфо“ – Милан Йованович, чийто дом в белградското предградие Врчин бе запален на 12 декември.
Настояват и за оставката на вътрешния министър Небойша Стефанович по редица причини, сред които и за обида на протестиращите.
Те също настояват властите да разрешат извършеното преди година убийство на косово-сръбския политик Оливер Иванович.
Изпълнени ли са някакви изисквания?
На 25 януари президентът Вучич заяви, че полицията е арестувала началника на белградската община Гроцка и служителя на Сръбската прогресивна партия Драголюб Симонович по подозрение, че е наредил нападението върху дома на журналиста Милан Йованович.
Още трима души са били арестувани по-рано по подозрение, че са извършили това престъпление.
Какви са реакциите на протестите?
Президентът Вучич настоява, че няма да се поддаде на „изнудване от страна на опозиционната политика“.