SHARE

Balkan Insight представят ключовите факти за протестите, които разтърсват Сърбия.

Десетки хиляди хора се събират всеки уикенд от 8 декември миналата година, за да шестват срещу начина на управление на президента Александър Вучич и управляващата му Сръбска прогресивна партия, който те определят като „климат на политическо насилие”.

Как и защо започват протестите?

Така наречените „1 на 5 милиона” протести започват на 8 декември 2018 г. Те са предизвикани от инцидент няколко седмици по-рано, когато на 23 ноември опозиционният политик Борко Стефанович е нападнат и бит в южния град Крушевац.

Оттогава в Белград се провеждат редовни протести всеки уикенд. Има и един извънреден – на 16 януари, когато протестиращите отбелязаха първата годишнина от неразкритото все още убийство на умерения косовско-сръбски политик Оливер Иванович. Миналия уикенд протестът беше рекорден по своята численост.

Първоначално шествията се провеждат само в Белград. Но през януари хората в повече от 30 сръбски града се присъединяват и организират свои протести по места.

Организаторите обявиха, че през февруари около 20 града ще проведат свои шествия.

За първи път на 2 февруари бе обявен и протест в северната, сръбска, половина на разделения косовски град Митровица. Това разгневи особено управляващата Прогресивна партия в Сърбия и нейния косовско-сръбски клонинг – „Сръбска листа“.

Протестиращите се събират всяка събота в 18 часа на Студентския площад в центъра на Белград. Слушат речи и след това колоната от хора се отправя към всички важни сръбски държавни институции – парламента, президентството, обществения медиен оператор – РТС, сградата на правителството.

Кои са организаторите?

Протестите официално са организирани от групата „Протест срещу диктатурата”, която поведе и по-ранни масови протести, след като Вучич бе избран за президент на Сърбия през април 2016 г.

Една от най-цитираните личности сред организаторите, Йелена Анасонович, е студентка във Факултета по политически науки на Белградския университет.

В събитията участват и мнозинството от опозиционните лидери. Много членове на техните партии присъстват на шествията без партийни знамена.

Каква е ролята на опозиционните партии?

Членове и висши представители на опозиционните партии от „Алианса за Сърбия“ присъстват на протестите.

Алиансът обединява няколко партии и движения с различна идеология.

След протеста на 22 януари, когато лидерите на протестите призоваха опозиционните партии да разкрият своите конкретни планове за Сърбия и да докажат, че заслужават доверието на хората, опозицията обеща скоро да представи дневен ред като отговор на този призив.

Кой подкрепя протестите?

Освен мнозинството от опозиционните партии и движения протестите са получили подкрепа от няколкостотин професори и сътрудници от факултетите по философия, политически науки и право на Белградския университет, както и от някои преподаватели в Юридическия факултет на Университет „Унион“.

Професори от университетите в Нови Сад и Крагуевац също изразиха своята подкрепа.

Голям брой студенти също подкрепят протестите. Много от тях се присъединиха към 5,5-километровото шествие от Факултета по политически науки до Студентския площад на 2 февруари. Адвокати, съдии, писатели, актьори, певци и други обществени фигури са също сред подкрепящите.

Какво искат протестиращите?

Ключовите исквания са мерки за спиране на подозираните злоупотреба с избирателните списъци и публични средства в предизборните кампании, по-добър контрол на изборния процес и кампании, наказателни санкции за злоупотреба с кампаниите.

Представителите на протестите искат още да получат пет минути в централните емисии новини на обществения оператор РТС, както и по-редовно присъствие на опозиционните политици в обществените радио и телевизия.

Те също така изискват разследване на опита за убийство на сръбския журналист от сайта „Зиг Инфо“ – Милан Йованович, чийто дом в белградското предградие Врчин бе запален на 12 декември.

Настояват и за оставката на вътрешния министър Небойша Стефанович по редица причини, сред които и за обида на протестиращите.

Те също настояват властите да разрешат извършеното преди година убийство на косово-сръбския политик Оливер Иванович.

Изпълнени ли са някакви изисквания?

На 25 януари президентът Вучич заяви, че полицията е арестувала началника на белградската община Гроцка и служителя на Сръбската прогресивна партия Драголюб Симонович по подозрение, че е наредил нападението върху дома на журналиста Милан Йованович.

Още трима души са били арестувани по-рано по подозрение, че са извършили това престъпление.

Какви са реакциите на протестите?

Президентът Вучич настоява, че няма да се поддаде на „изнудване от страна на опозиционната политика“.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.