SHARE

След злополучния референдум през есента, а и с оглед на засилените процеси на политическа промяна (на моменти и подмяна) у нас през последните няколко години вероятно имаме нужда освежаващо припомняне за това какво представлява демокрацията. Също така каква би могла да бъде България, ако демократичните принципи и върховенството на закона бяха водещи при управлението на страната ни.

„България. Версия 0.5“ на Орлин Тодоров (изд. „Изток-Запад“) е такъв опит за показване на нормалността. Книгата е изградена върху примери за това как в различни държави се използват основните постулати на демокрацията – прозрачност, разделение и баланс на властите, индивидуална отговорност на политиците пред народа, референдумите, данъчното облагане и др. Много от тях са добре познати и официално въведени и в България, но точно през примерите се вижда защо и къде оптималната им реализация е бламирана от политическата върхушка.

Признавам, че тезите вътре (или поне подборът на темите) притеснително се припокриват доста сериозно със защитаваните от сценаристите на „Шоуто на Слави“ позиции за референдума. Самият Тодоров обаче ги е подкрепил с много факти, включително и с исторически данни за промените след въвеждането на демократични инструменти в няколко западни общества. Така че отдавам публикуването на „България. Версия 0.5“ точно преди вота просто на наличието на референдум, а не с това кой какви позиции е защитавал.

В края на книгата има няколко полезни инструмента, които показват как авторът е правил сравненията между отделните държави. Графиките и таблиците в повечето от главите показват точно къде се намира страната ни и колко по-добра може да бъде ситуацията. Всъщност точно те дават визия за това, което бихме могли да се стремим да стане България в своята версия 1.0, докато извървим пътя към истинската демокрация.