Католическият Орден на Малта е в центъра на сблъсък между традицията и реформата в католическата църква – организацията, която е на почти хиляда години, се готви за дълбоки реформи, които идват след дълга криза в управлението на ордена, която доведе до намесата на Ватикана.
Новоизбраният лидер Дала Торе, на 73 години, ще ръководи реформите в продължение на година, което само по себе си е необичайно, тъй като обикновено длъжността е доживотна. Сериозните противоречия в Малтийския орден са част от проблем, свързан с идентичността на католическата институция и нейното място в един модерен свят.
Някои се страхуват, че богатото историческо наследство на институцията е заплашено от “модернизация” – орденът е създаден през 1099 г. с цел да се грижи за пилигримите и болните, членовете му следват обети за послушание и скромност. Орденът се установява в Малта в средата на XVI век и я превръща в най-голямата крепост на Средиземно море по онова време.
Суверенният военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта – както е цялото име на ордена, е суверенен субект на международното право със свои граждани, закони и дипломати в около сто страни. За мнозина суверенитетът на ордена е спорен, тъй като той няма класическите за държавата територия и народ, а е и спорно до каква степен има власт, бидейки заклет във вярност на папата, с което de facto орденът се подчинява на неговата воля.
Така през декември миналата година се случи разрив в ордена поради поетия път за модернизация. Този път среща своите противници като американския кардинал Реймънд Лео Бърк – консервативен католик, който твърдо се обявява против смятаните за либерални реформи на папа Франциск. Така кардинал Бърк заедно с водача на ордена Матю Фестинг решават да поискат оставката на реформаторския канцлер Албрехт Боселегер.
За различията между първия канцлер Боселегер и водача на ордена се твърди, че са провокирани от благотворителната работа на Боселeгер, който е надзиравал проекти на няколко неправителствени организации в помощ на секс робини в Мианмар, давайки съгласието си за снабдяване с контрацептиви на жени, принудени да проституират, за да могат да се предпазят от ХИВ/СПИН. Разследване на ордена заклеймява работата с подобни организации, които нарушават католическата доктрина.
Според самия Боселeгер става въпрос за нарастващо напрежение и несъгласие в управлението на ордена. Той определя методите на Фастинг като “по-скоро подобни на авторитарен режим, отколкото на религиозно подчинение”.
Ватиканът изпрати известие на Фестинг, в което го уведоми, че католическата църква ще проведе разследване срещу премахването на първия канцлер от ордена. Папа Франциск сформира комисия, която се посреща остро от Фестинг като директна намеса в суверенността на ордена на Малта.
В крайна сметка папата получава доклад, който оневинява Боселeгер, а Матю Фестинг подава оставката си във Ватикана няколко дни по-късно, но конфликтите в ордена, който е основан на територията на днешен Египет през 1048 г. в помощ на пилигримите, заплашват да уронят статуса му на хуманитарна и благотворителна организация. Хуманитарният клон на Малтийския орден има 13 000 членове, 80 000 доброволци и 25 000 служители на щат, повечето от които медицински работници. И така се стига до избора на новия лидер Дала Торе.
Малтийският орден гледа на себе си като на значима хуманитарна и благотворителна организация, чиито предимства са суверенността му и стриктното спазване на християнските ценности. Въпросът е дали реформата ще успее да запази този образ и пред света, както и какво означава тя за мястото на католическата църква в един модерен свят на науката и прогреса.
