от Даниел Хегедюш, „Германски Фонд Маршал”
Даниел Хегедюш работи в “Германския Фонд Маршал”, американска международна непартийна организация с идеална цел, тинк-танк със седалище във Вашингтон, посветен на задълбочаването на сътрудничеството между САЩ и Европа. Завършил е политически науки, история и Европейско право в Будапеща и Берлин. След това е бил преподавател в Берлинския свободен университет, Берлинския Хумболтов университет и в Университета “Отвош Лоран” в Будапеща. Утвърден специалист по процесите в Централна и Източна Европа.
През последните десет години унгарският премиер Виктор Орбан спазва принципа „Никога не позволявайте на добрата криза да отиде на халос, когато предлага възможности за авторитарна власт.“ Днес, в разгара на коронавирусната криза, той иска да използва извънредното положение, за да разшири правомощията на своето правителство до ниво, което се наблюдава най-вече в хардкор-автокрации, а не в държави-членки на ЕС.
През 2010 г. Орбан се върна на власт в разгара на финансовата и дълговата криза. Той не само използва кризата за своята „борба за икономическа свобода“ – дисциплиниране на чуждестранните инвеститори с тежки специални данъци или изтласкването им извън страната – но и за ерозия на всички конституционни проверки и баланси, като на практика сваля завесата на либералната демокрация в Унгария.
По-късно Орбан използва кризата с бежанците през 2015 г., за да изгради ненадмината електорална база, обединена от неуморната правителствената пропаганда на омраза и от страха от миграцията. През септември същата година правителството му въведе специално „извънредно положение, причинено от масовата миграция„, което все още е в сила, като беше усърдно удължавано на шестмесечни периоди до наши дни. Независимо от това, коронавирусната криза предлага на Орбан шанс за коронно постижение в неговата авторитарна власт.
Законът за въвеждането на авторитарна власт
На 11 март [тази година – бел.ред.] правителството обявява „състояние на опасност“ – специално извънредно положение, регламентирано от Основния закон – за да получи изключителни компетенции за борба с пандемията от коронавируса. Според Основния закон, парламентът е длъжен да разреши удължаването на постановленията, издадени от правителството в състояние на опасност, след изтичането на обичайния за тях период от 15 дни.
Управляващата партия “Фидес” (Fidesz) има необходимото мнозинство от две трети, необходимо за удължаване на състоянието на опасност, а опозиционните партии са изразили готовността си да подкрепят подобно удължаване до края на юни. И все пак на 20 март правителството внесе предложение за утвърждаващ закон, който ще му позволи да управлява с указ практически без ограничения във времето и в приложното поле, както и да деактивира парламентарния контрол върху изпълнителната власт.
Законът въвежда и две нови престъпления в наказателния кодекс. Лицата, които „твърдят или разпространяват изкривена истина във връзка с извънредната ситуация по начин, която може да послужа за алармиране или агитиране на голяма група хора“ или възпрепятстват прилагането на мерките, предприети за предотвратяване на разпространението на инфекциозни заболявания, подлежат на осъждане с присъда от пет години лишаване от свобода. В светлината на опита им с това правителство, журналистите, критикуващи го, неправителствените правозащитни организации като Унгарския Хелзинкски комитет, както и международни учени твърдят, че законът дава огромна неограничена власт да удари всеки критичен към правителството и в крайна сметка може да се използва за допълнително сплашване и подчиняване на независими медии чрез наказателно преследване.
На 23 март правителството не успя да осигури подкрепа от опозиционните партии, за да спечели мнозинството от четири пети в парламента, необходимо за приемане на закони по спешна процедура. Въпреки това, разрешението може да бъде прието при нормална законодателна процедура с мнозинство от две трети на 31 март, въпреки съпротивата на опозицията и предложението й да се удължи нормалният конституционен статус „на опасност“ до края на юни.
Пресичането на Рубикон
Дори в момент, когато западните правителства обявяват извънредни положения и се стремят към извънредна компетентност за борба с коронавирусната епидемия, унгарският разрешаващ мерките закон се откроява. Според него на практика всички правителствени постановления няма да бъдат обвързани с никакви действащи закони. Изборите и извънредните избори също ще бъдат прекратени, докато действащият акт е в сила. В законодателството са вградени минимални проверки, като например гарантиране на функционирането на Конституционния съд. Съдът обаче е буквално „отвлечен“ от “Фидес” още от 2013 г. и едва ли е щит срещу евентуални нарушения на основните права.
Законът ще остане в сила, докато съществува опасността, което ще бъде определено от правителството. Единственият начин да се върнем към нормалността срещу волята на правителството би бил чрез отмяна на закона с мнозинство от две трети в парламента, което е политически невъзможно при сегашните условия и отсъстващите избори.
С този извънреден закон Орбан се опитва да замени конституционния ред, който така или иначе вече е приспособил към собствените си нужди през последните десет години, с неограничена, неконтролируема власт. Тази нова реалност би била несъвместима с всяка форма на съвременна конституционна демокрация.
Фактът, че Орбан отказа удължаването на състоянието на опасност, предложено от опозиционните партии на 23 март, показва, че борбата с епидемията от коронавирус не е истинското намерение, което стои зад този автократичен закон.
Намиране на изкупителна жертва, „докато смъртта ни раздели“
Орбан поема риск с ефективно въвеждане на постоянни извънредни правомощия. Изглежда, че няма какво да спечели чрез тази стъпка: властта му е бетонирана и с неговото парламентарно мнозинство от две трети може да се справи с всякакви нови предизвикателства. До този момент стабилността на неговия режим беше гарантирана най-вече чрез запазването на демократичен облик, докато в същото време Унгария още преди години се превърна в „конкурентна автокрация“. Предоставянето на постоянни правомощия при извънредно положение разбива илюзията за демокрация и в дългосрочен план може да подкопае вътрешната му подкрепа, както и толерантното отношение към институциите и държавите-членки на ЕС.
Премиерът може да запази тези правомощия за кратко време, ако иска да избегне потенциални нежелани реакции. Поддържането на коронавирусно състояние на опасност години наред, както и свързаното с миграцията извънредно положение, едва ли ще бъде възможно като член на ЕС. Освен ако пандемията не нанесе на европейска интеграция фатален удар и броят на авторитарните режими по света значително се увеличи. Въпреки че подобно развитие не би било в противоречие с предпочитанията на Орбан, той сигурно е наясно с ниската вероятност от този сценарий.
Можем да предположим, че Орбан има краткосрочен план за използване на настоящата ситуация. Излишният опит за прокарване на оправомощаващия закон чрез парламента при спешна процедура, която бе обречена на провал, изглежда като оркестриран ход. Той постави основата за това, опозицията да стане изкупителна жертва при всякакви по-сериозни последици от епидемията. Правителствената пропагандна машина вече силно изтласква напред разказа, че опозиционните партии са отговорни за това, мерките, необходими за защита на населението, да не бъдат предприети навреме. Сега опозицията е определяна не само като враг на нацията, но и като буквално застрашаваща живота на гражданите.
Орбан трябва да е наясно, че недостатъчно финансираната здравна система не може да се справи с високия брой инфекции и че широкото разпространение на коронавируса може да доведе до голям брой смъртни случаи. За да защити основите на своята власт и електорална подкрепа, той организира възникването на ситуация, при която опозиционните партии трябваше да отхвърлят инициативата на правителството, ако искат да избегнат даването на Орбан на неограничена власт. Сега той използва ситуацията, за да свали политическата отговорност за последствията от собствената си политика в областта на здравеопазването и лошото управление на кризата върху опозицията.
Царят е гол
Независимо от мотивацията на Орбан, предложеният закон представлява сериозно авторитарно заграбване на власт. Режимът ще обмисли, дали да запази положението „на опасност“ през следващите няколко месеца. Предвид предишния опит с авторитарната динамика в Унгария, след като бъде приет разрешителният закон, той няма да бъде отменен скоро в отсъствие на решителна вътрешна и международна опозиция. По този начин този закон ще трансформира унгарската система от конкурентна автокрация в „авторитаризъм без прилагателни“.
Институциите на ЕС и държавите-членки трябва да следят отблизо развитието в Унгария и да оказват натиск върху правителството, ако то не желае да прекрати свързаното с коронавируса извънредно положение, след като пандемията е под контрол или преминала. (Същото важи за всички други държави-членки, където възниква подобна ситуация, като България например.) Унгария достигна момент, в който демократичният облик на режима се изпари. Европейските и други партньори на страната имат средствата да направят нещо по този проблем; сега е само въпрос на тяхната политическа воля да се противопоставят на пълната автократизация на държава-членка на ЕС.
