SHARE

Докладът на ООН след тригодишно наблюдение (периода от 22 февруари 2014 г. до 12 септември 2017 г.) разказва за жестокостите над окупиран Крим след незаконното анексиране на полуострова от Русия. Достъпът до Крим е ограничен от властите в Руската федерация, така че мониторингът се осъществява от Украйна.

Сериозно засегнати и застрашени от по-нататъшно влошаване са: гражданските и политическите права, правото на национална принадлежност, правото на живот, правата за свобода и сигурност, правото на личен и семеен живот, правата на задържаните и обвиняемите, правото на свободно сдружаване, правото на свободно придвижване, правото на изповядване на религия и, разбира се, правото на свобода на словото.

През нощта между 22 и 23 февруари 2014 г. Русия начело с Владимир Путин взема решение да „започне връщането на Крим на Руската федерация“. Ето какво казва ООН три години по-късно:

„Като последствие [анексирането – бел. прев.] е налагането на гражданство на Руската федерация над жителите на Крим. В резултат на това се наблюдават регресивни ефекти над човешките права, в частност за хората, отказали автоматично да приемат руското гражданство, за тези, които не изпълняват условията за приемането му или са принуждавани да се откажат от украинското си гражданство, за да останат на работа.“

„От началото на окупацията украинските закони са заменени с тези на руската федерация, което е в нарушение на повелята на международните хуманитарни закони за зачитане на вече съществуващите закони в окупирана територия. Това води до произволно прилагане на криминалните закони на Руската федерация, предназначени за борба с тероризма, екстремизма и сепаратизма, които ограничават правото на свобода и сигурност на хората и ги лишават от пространство за упражняване на фундаментални свободи“, разказва докладът.

„Пространството, в което украинци могат да манифестират публично, e ограничено в огромен мащаб. Групи, които показват привързаност към национални символи, дати и исторически фигури са санкционирани от съдилищата за нарушаване на публичния ред и организиране на незаконни митинги. Образованието на украински е забранено в Крим, което уронва устоите на индивидуалната идентичност и културна принадлежност.“
„Законите и съдебните решения, които произлизат от прилагането на законовата рамка на Русия в Крим още повече ограничават фундаменталните свободи. Задължителни изисквания за пререгистрация са наложени на НПО-та, медии и религиозни общности на територията на Крим. Властите на Русия отказват пререгистрация на определен брой, в общ случай на процедурни основи, което предизвиква загриженост относно използването на законови норми и процедури за потушаване на съпротивата и критиката.“

Документирани са тежки нарушения на човешките права, като произволни арести и задържания, насилствени изчезвания, малтретиране и мъчения и поне една извънсъдебна екзекуция.“ В първите три седмици след преврата в Крим нарушенията са извършвани от самопровъзгласили се за защитни отряди проруски сепаратисти и казаци. След това нарушенията започват да се извършват основно от представителите на руските служби за сигурност – ФСБ. Особено уязвими са кримските татари, които бойкотираха референдума през март 2014. Извършени са множество посегателства над частната собственост на кримски татари, посочва докладът.

Репресия над дисидентите: „Най-силно повлияни от тези ограничения са личностите, които се противопоставят на референдума през март 2014 и критикуват контрола на Руската федерация над Крим – това са журналисти, блогъри, подкрепящи кримските татари, проукраински и „Майдан“ активисти, а също така и хора, които нямат обявена политическа позиция, но подкрепят стриктно подчинение на нормите на исляма и които често са обвинявани в принадлежност към екстремистки групи, забранени в Русия – например „Хизб ут-Тахрир“. Правата на тези хора на мнение и изразяване, събиране в асоциации, свободно сдружаване, движение, мисъл, съвест и религия са нарушавани от сплашвания, натиск, физически атаки, предупреждения както и тормоз чрез съдебни мерки – в това число забрани, претърсвания на имущество, задържания и санкции.“

„Приложението на правосъдната система на Руската федерация в Крим често пъти се проваля в осигуряването на справедлив процес и нужните гаранции за процеса. Съдебните решения са потвърждавали действия, решения и молби на разследващите или прокуратурата, които не са били подложени на правилно съдебно наблюдение. Съдилищата често са игнорирали валидни показания за нарушаване на човешките права по време на задържане. Съдиите са прилагали криминалните закони на Руската федерация над множество мирни събирания, речи и дейности и в някои случаи с обратна сила към събития, които са предхождали временната окупация на Крим или са се случили извън полуострова, на украинска земя.“

Сред мерките, които нарушават свободата на движение и са наложени от Русия с оглед на „сигурността“ са – петгодишни изгнания, депортации, забрана за влизане в страната на определени личности и ограничаващи регулации, които се прилагат включително над деца и транспортиране на лични вещи. Освен това е било извършено мащабно експроприиране на частна и публична собственост, без да бъдат получени компенсации за изземане или унищожение.

След масовата имиграция на лекари и медицински персонал от полуострова вследствие от незаконните действия на Русия, здравните услуги са все по-трудно достъпни. Правото на жителите на Крим на адекватен стандарт на живот е повлияно и от мерките на украинските власти, които спират да снабдяват водата и тока към полуострова. Според международния хуманитарен закон Русия е длъжна да осигури достатъчни хигиенични и здравни стандарти, както и храна и медицински грижи за популацията. Това междувременно не освобождава Украйна от задълженията ѝ, посочват от ООН.

Целия доклад и хронология на ООН от анексирането на Крим до септември 2017 препоръчваме да прочетете и може да откриете тук. 

Снимка: Маскирани мъже, действащи от името на Русия, превземат административна сграда в столицата на Крим Симферопол през 2014, Telegraph 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.