Мария Спирова е остро перо в журналистическата си дейност, но освен това тя пише прекрасни фейлетони, които искаме да представим в рубриката ни „Записки от потъващия остров“.
Приятно четене.
21:24, петък вечер, комуналната кухня в Оксфорд. Ваза люляци на масата вехне под напора на изпарения от къри, чесън, риба и макарони със сирене.
Вратата се отваря с трясък и посред готварската суматоха влита икономът ни Арек, понесъл изражение на праведен гняв.
– Ахмед! – ревва полякът.
Ахмед подскача и инстинктивно маневрира, така че двата коша за разделно събиране на отпадъците да стоят между него и Арек.
– Ще престанеш ли да тъпчеш Макс със сладко преди лягане!? Бездруго с ласо трябва да го ловя и да го връзвам за леглото!
Ахмед тревожно притиска буркан тахини към гърдите си и изпелтечва:
– Ама, Арек, какво да го правя, като идва и иска…
Четиригодишният син на Арек не признава затворени врати и всяка вечер, бос и по пижами, успява да се измъкне от креватчето си и нахлува у най-близкия съсед в коридора – Ахмед. Разхвърля му спалнята и иска да играе пакман на лаптопа му. Деликатният иракчанин отчаяно се брани от еженощния тормоз, като подкупва Макс с пресни фурми от пазара на Каули Роуд. Захарта докарва детето до ядрена хиперактивност, а баща му – до изблик на черна мизантропия.
Но има и друг проблем:
– Ами просто го хвани за ухото и ми го върни! Какво му угаждаш? Жена ми не е на себе си – всичките ни калъфки за възглавници са омазани в лепкава гадост! Макс вече отказва да облече пижама, ако не получи лакомство. Откъде да му търся иракски фурми, а?!
– Всъщност фурмите са ирански…
– Няма значение! – кресва Арек разпалено и се извръща с крайно побеснял вид към Мат, който много, много тихо маже майонеза на филийка с риба тон.
– Ами ти!!!
Мат се стряска като при картечен откос и ножът изтрополява в чинията му.
– Ти луд ли си да учиш Макс да играе голф!? Заведохме го на гости на едни приятели в Рединг – щяхме да погинем до един! Знаеш ли какви поразии направи, преди да го настигна и да му изтръгна ръжена от барбекюто от ръчичките!? Келяво цвете не им остана в градината, а и нови лампи за пътечката трябва да им купувам! Виж това!
Арек яростно изпъва левия си крак и запрята крачол – огромна, болезнено надута синина се мъдри на пищялката му. Мат придобива яркорозов цвят и неопитен наблюдател би могъл за обърка това за жест на разкаяние. Арек обаче не е неопитен наблюдател:
– Ако ще се смееш, ще спиш в бараката с велосипедите, щото лично ще те натикам там! През ключалката!
Мат все пак има чувство за самосъхранение и успява да не прихне (ама съм убедена, че се напишка, поне няколко капки).
Арек оглежда останалите обитатели на кухнята кръвожадно и прогърмява:
– Така! А кой, ПО ДЯВОЛИТЕ, научи Макс да се катери по дърветата, а!? Преди две седмици не можеше!
Отекваща тишина на няколко езика посреща въпроса му. Шотландецът Джейми и португалецът Педро като най-дребни и уязвими са заели отбранителни позиции с черпак и шпатула в ръце откъм шкафа с брашното и спагетите. Норвежецът Руперт, макар да е два метра и осем сантиметра, разглежда с интерес полупразна кутия от шест яйца и явно обмисля дали може да намери убежище в нея, ако се стигне до размирици. Аз запазвам непоклатимо хладнокръвие и продължавам да беля картофи. Но проклетият Мат ме издава, като непрекъснато се мъчи съзаклятнически да улови погледа ми.
– Аха! – изхъхря Арек и докуцва войнствено до мен. – Трябваше да се сетя, нали той с тебе ходи по паркове! Мария, нали затова ти го поверяваме, защото си момиче и не би го учила да буйства! Как можа! Сега вече никой не може да го усмири! Учителката от детската градина заплаши, че ще го преместят в група за проблемни деца!
Горките проблемни деца, мисля си аз, ама не го казвам на глас. Хубаво де, научих Макс да се катери по дърветата. Обаче кой да ти знае, че той ще ескалира нещата? Въоръжен с новата тактика, Макс дал тотален отпор на тиранията на възрастните и дръпнал една Пражка пролет в идиличната си британска забавачка. Отказал да яде, когато било време за ядене, оттеглил се връз най-високата овошка в двора и оттам предприел активни стачни действия – замерил учителката последователно с двете си гуменки и после, като един истински опълченец, с каквото му попаднало под ръка.
Основно окършени клонки и някоя друга катеричка, знам ли.
– Арек, виж сега, момченце е, все ще трябва някак да я изразходва тая енергия – мъдро подемам аз. – Аз все си мисля, че катеренето е здравословно. Виж, напълно бих те разбрала, ако се разстроиш, задето Мат му купи огромен воден пистолет…
Арек обръща помътнял взор към Мат, който побледнява и отстъпва заднишком. Ахмед се мята към вратата на верандата и я отключва панически. Рупърт, Джейми и Педро едва не го смазват в опита си да изскочат навън едновременно, като стадо подгонени бизони. Аз захвърлям картофобелачката и се изнизвам след тях, затръшвайки вратата след себе си.
Утре ще ям картофи. Не е спешно. Хубавото на това да имаш икономи е, че още тая вечер жената на Арек ще е забърсала всички следи от трагичната кончина на Мат в кухнята.
#мултикултурновъзпитание
***
Можете да прочетете другите произведения от „Записки от потъващия остров“:
Неочакван сблъсък на метростанция Глостър Роуд
Часовникарят и неговите антики
