Днес окончателно бе споена новата голяма коалиция между християндемократите на Ангела Меркел и социалдемократите.
След като двете партии сключиха коалиционно споразумение, членовете на център-лявата партия трябваше да гласуват дали го одобряват и днес станаха ясни резултатите:
66% от членовете на социалдемократите одобряват коалицията при имащи право на глас 464 хил. души.
От това следват няколко неща:
1) Ангела Меркел – вероятно на 14 март – ще получи четвърти мандат за канцлер на Германия. Ако тя изкара и четирите години, то това означава, че ще е стояла начело на страната 16 години. Мащабът е изключително значим и може да се види само като го поставим в контекста на това, че ще задмине 12-те години на Хитлер и 14-те години на възродилия Западна Германия от руините Конрад Аденауер. Нейното управление ще е равно на това на обединителя на Германия Хелмут Кол и единствено задминато от човека, изковал Германската империя, „железния канцлер“ Ото фон Бисмарк.
2) Това е трета „голяма коалиция“ на Меркел. Когато се отправяха към избори и двете партии бяха с нагласата, че избирателите са изморени от големите компромиси и искат по-амбициозна програма. За добро или лошо такава коалиция не съумя да се сформира.
И макар радикални промени да е трудно да очакваме, то не се очакват и големи трусове в коалицията – форматът е познат и вече игран от всички.
Предстои на социалдемократите да изберат новия си лидер, след като Мартин Шулц подаде оставка (след малък партиен преврат). Извън Германия най-значим ще бъде въпросът доколко новият лидер е проевропейски и какви са отношенията му с Русия.
От своя страна християндемократите се готвят за лидерска надпревара, тъй като се очаква това да е последният мандат на Меркел. Първите кандидати на консервативното и центристкото крило в партията вече се появиха, но „седмицата в политиката е дълго време“, а хоризонтът за лидер след Меркел е четири години.
3) Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ се превръща в основна опозиция в страната – и е възможно да получия традиционния контрол върху бюджетната комисия.
Този фактор притеснява мнозина – за първи път от падането на Адолф Хитлер крайнодясна партия в Германия се представя толкова добре на избори. „Алтернатива за Германия“ има антиевропейски и ксенофобски профил, както и топли отношения с Русия.
Със сигурност умората от „голямата коалиция“ ще им донесе допълнителен актив на следващите избори, но въпреки това притесненията, че техният апогей тепърва предстои, са все още неоснователни.
Има ясно разграничение между всички участници в политическия живот в Германия и „Алтернативата“, като тя се приема за недопустим партньор за всички останали.
Също така причините за надигането на партиятата – безработицата, световната финансова криза, имигрантската вълна, не е ясно какво значение ще имат след 4-ри години, както и дали хаотичният Brexit и реформите в ЕС няма да овладеят процесите на антиевропейско говорене.
4) Европа и светът най-накрая могат да продължат напред.
Ангажираността на Меркел с коалиционните преговори затрудни възможността ѝ да бъде световен лидер. Сега, когато най-накрая тя получи своя мандат, това ще се промени и тя отново ще излезе на сцената.
Тази година тя и Еманюел Макрон трябва да излязат с конкретните си предложенията за реформи. След загубата на силно проевропейския Мартин Шулц като коалиционен партньор на Меркел трябва да видим кой ще е следващият лидер, за да разберем дали радикалните идеи за европейска федерация ще бъдат на масата.
Отвъд тези по-екзотични идеи, то промените, които ЕС обсъжда през последната година изключително засилено, навярно ще са основният двигател за реформите.
