SHARE

Ако новият iPhone X предлагаше отключване на екрана както с лицево разпознаване, така и със сензор за измерване на твърдоглавието, то цялото ни финансово министерство начело с Владислав Горанов щеше да се класира за по един безплатен iПродукт от Купертино. И това няма как да бъде другояче, след като те за пореден път доказват, че по този показател са недостижими и без конкуренция.

За какво става дума?

Не минаха и 3 месеца от последния неуспешен опит и властта любима отново реши да посегне на плащанията в брой.

Буквално като в поговорката „Ти го гониш през вратата, то напира през комина“ пак имаме конкретни действия в тази посока – и този път те са леко завоалирани.

На правителствения портал strategy.bg е публикуван Проект на Закон за допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). В § 39 от неговите преходни и заключителни разпоредби е заложено изменение в Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), в който досегашната допустима граница от 10 000 се сваля на 5000 лева, т. е. намалява се наполовина. Предложител на проекта отново е Министерството на финансите, което означава, че негов вносител в Народното събрание пак ще бъде Министерският съвет.

Пак ли по същата схема?

Да, пак по същата. Дежавютата с последния път са много и за съжаление не свършват тук. Властта просто за пореден път показва, че иска да играе на тъмно – пак търси да въведе една толкова проблемна мярка мимоходом, с изпитана в порочността си тактика да я опакова като преходна и заключителна разпоредба в друг закон.

Някой пак ще пита за мотивите, и то съвсем с право. Тук също нямаме промяна, но то това пък на кого да прави впечатление? Че отново има само смукане от пръсти и преливане от пусто в празно, много добре показва публикуваната частична предварителна оценка на въздействието.

В нея четем, че:

„Наличието на високи нива на разплащания в брой се счита за едно от проявленията на сивата икономика. Висок размер на сенчестата икономика при запазване на ставките за данъчно облагане води до по-ниски нива на бюджетните приходи. Това от своя страна понижава качеството и количеството на публично предоставените стоки и услуги и може да бъде повод за повишаване на данъчните ставки за фирми и физически лица, но и да намали нивото на данъчния морал.“

На същото място пише, че:

„Проблемите не могат да се решат в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности.“

С което другарите от Министерството на финансите ни казват едно към едно, че подопечната им НАП е напълно неспособна да се занимава с неизрядните участници в икономическия оборот, заради което ще третира всички нас като заподозрени в престъпление. Ей така, без никаква причина и съвсем превантивно. Може би следвайки стария тоталитарен принцип „честност посредством параноя“.

Особено интересна на този фон е финалната част от „предварителната оценка“, в която неприкрито се съобщава, че:

„Не са извършени последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката.“

С други думи: не сме много наясно какво правим, не знаем и какво да очакваме, но въпреки всичко го правим, при това без много-много да му мислим.

Да поискаме истинско обсъждане

Тъй като предстои внасянето на законопроекта в Народното събрание, искам да подгрея очакваната дискусия там със следните въпроси:

Ограничение при плащането в брой има и сега – ако искаме да си купим нещо, чиято цена е 10 000 лева или отгоре, трябва да го платим с банков превод. Каква е оценката на това ограничение и защо съществуването му не е достатъчно за Министерството на финансите? Какво ще се промени, ако то бъде преполовено на 5000 лева? И защо се очаква преполовяването да работи? Прочее, защо точно пет хиляди, а не осем хиляди и двеста, седем хиляди и сто или шест хиляди шестстотин шейсет и шест лева?

С какво предложеното ограничение у нас не е лобизъм в полза на банките, след като задължава хората да ползват услугата им (без да предвижда адекватни алтернативи), да държат повече пари на сметка там и по този начин да им предоставят повече и по-евтин паричен ресурс, което на свой ред твърде вероятно ще доведе до още по-ниски и дори отрицателни нива на лихвите по влоговете?

– Ако искаме да се ориентираме според „добрите примери“ в Европейския съюз, то защо не се поучим от Германия, чието (прясно въведено) ограничение за плащане в брой е 10 000 евро? Нали управляващите ни не са против достигането на германския стандарт + германските заплати, а и като цяло ни предстои присъединяване към еврозоната и въвеждане на еврото?

– Като сме на тема Германия – Министерството ни на финансите запознато ли е с това изследване на научния съвет към германското министерство на икономиката и енергетиката, според което въвеждането на ограничения за плащане в брой не противодейства на сенчестия бизнес и неплащането на данъци и осигуровки? И което довежда до отказ от въвеждане на първоначално предложения таван от 5000 евро и замяната му с двойно по-високата граница от 10 000 евро?

– И още малко от Германия: наясно ли е ведомството на Владислав Горанов с позицията на Съюза на германските съдии и прокурори, набрал популярност сред родната левица с критичните си становища за споразуменията TTIP и CETA, че кешовите тавани всъщност не са годни да борят престъпността?

Въобще ограничаването на плащането в брой показва доста паралели с други репресивни, но слаборезултатни мерки, като например антитерористичното законодателство, задържането на трафични данни и следенето на комуникациите онлайн:

Всяко ново ограничение на правата и свободите ни се мотивира с противодействие срещу някаква заплаха (тероризъм, сива икономика), която следва да оправдае и непропорционалността на сделката – ние отстъпваме много, а насреща не получаваме (почти) нищо.

– Достоверни експертизи, изследвания или студии, че въведените мерки водят до някакъв осеазем положителен ефект, отсъстват.

– Третирането на всички граждани като заподозрени в престъпления от изключение се превръща в правило.

– Дали рано или късно, но властта винаги иска повече и това ще бъде или по-лесен достъп до данните от нашите разплащания, или още по-ниски граници за плащането в брой, а най-вероятно е да комбинира едното с другото, а защо и да не го обвърже с нещо трето и още по-неприятно?

Правото ни на избор е по-важно от чиновническия ищах

Разбира се, че в цялата тази дискусия не поставям под съмнение нито удобството да се плаща безкасово, нито легитимното право на избралите някоя от предлаганите на пазара възможности да се възползват от нея.

Както виждате, ударението пада върху „избор“ – наша и единствено наша работа е да избираме как да плащаме. За едни е по-удобно с карта или със смартфон, за други просто „кешът е цар“.

Предложените от Министерството на финансите мерки обаче с нищо, ама с нищичко не допринасят за повече избор, повече алтернативи или повече възможности за нас, гражданите.

Напротив, те ни ограничават, при това без да приведат сериозни аргументи в защита на тяхната необходимост. Но това и не бива да учудва никого, тъй като такива просто няма.

SHARE
адв. Емил А. Георгиев, член на Управителен съвет на сдружение "Либерални идеи за България и Европа"