Днес вечерта е промоцията на новия сингъл на Рут Колева и Терминал 3 публикува специално написаното за нас мнение на Гери Турийска, която освен създател на Пощенска кутия за приказки, е и поет, автор на текстовете на десетки български хитове… изобщо – човек с отношение към съвременната българска музика и култура.
Срещнах Рут, когато беше около 17 годишна, пълна с енергия, крайно нестандартна за тогавашното положение на българския поп. Едно момиче, което още не се беше откъснало съвсем от детските си фантазии, но с достатъчно самочувствие и амбиция да иска да покаже себе си. Пусна ми няколко дема – авторски композиции, които е записвала вкъщи, на компютъра си. Много странни, смесици от жанрове, разказвателни, без обичайните куплет/бридж/припев форми, едни такива сурови и първични. Сигурно затова и ги помня, защото не бяха като нищо друго. Нищо не стана тогава.
Не й написах нищо, не излезе парче от този демо диск, тя изчезна някъде, пътува, върна се, а после я видях на кастингите на някой от първите сезони на Music Idol. На всички около мен казах, „Гледайте сега нещо различно!“, бях убедена, че ще стигне докрай. Но, разбира се, не бях права, защото си имам кусури, най-основният от които е, че понякога виждам артистите в завършената им форма, такива, каквито искам да бъдат след време, такива каквито биха били интересни за мен. Телевизионният зрител, обаче вижда това, което се вижда на телевизора. Рут напусна шоуто, още преди да е попяла. Хората около мен просто не я харесаха. Не им беше важно да чуят. Музиката в тези предавания се слуша през очите. Явно само аз и Лепа Брена, която тогава коментира, че не може да повярва, че това момиче си отива от шоуто, защото е световен талант, бяхме скандализирани. (Длъжна бях да се възползвам от възможността да направя паралел между себе си и Лепа Брена, извинете).
След няколко месеца ми се обади нейният тогавашен продуцент, за да напиша текст за дебютното й парче. Това беше поредното парче от скандинавска банка за музика, което да се адаптира на български език. Тези музикални банки съдържат хиляди песни, във всички стилове и всеки продуцент може да „бръкне“ в тях и да си хареса. Почти всички песни на изпълнителите от Music Idol и X-Factor в България са от тези каталози, а не специално и конкретно написани за въпросните артисти. Това ощетява артиста, защото не му се създава личен стил (което е част от работата на продуцента), той просто изпълнява и адаптира. Ощетява и българските автори, които не взимат авторски очисления от тези адаптации. Банките обаче са евтини. Ако тук би струвало 3-4 хиляди лева, в банката правата за песните се откупуват понякога и за 200 евро, а българският автор е тотално прецакан, в случая аз, нали. Но, това е друга тема, за друг път. Винаги съм се дразнила на тази практика, защото смятам, че има много интересни композитори тук, извън петте познати имена, като Рейчъл Роу, например, която е автор на новия сингъл на Рут – „Oceans“.
Понякога, обаче, просто се получава. Излях много лични чувства в тази песен, обикнах си я като своя и се надявах да ми хареса в изпълнение на Рут, когато бъде записана. „Близо“ може би е един от двата текста, които наистина си обичам, беше ми важно да не звучи „по-тъпо от оригинала“, както често се случва. За щастие, енергията на Рут превърна една обикновена адаптация в съвсем нова песен, с нова емоция, дадоха си взаимно лица и душа. Self hi five.
Първата публика на Рут беше онази, която би отишла на Белослава в Sofia Live club, а дебютният й албум „Within Whispers“ oт 2011 я класифицира като ар ен би соул певица. Имах проблем с това, защото друго си представях. Пак ще спомена Рейчъл Роу тук, защото парчето, което наистина харесвам от този албум е нейното – „Защо“. Ар ен би-то в България за мен като слушател е като евродиското в Бронкс. Няма много място за него, дори в побългарената му форма. Не смятам, че успехът й от този албум се дължи на съдържанието му… Не, напротив, взимам си думите назад. Рут стана модерна сред едни елитарни слушатели, защото ар ен би-то ѝ беше дотолкова неразбираемо, че беше модерно да го харесваш. Специфичен артист като Рут лесно може да звучи еднообразно, ако композициите й не са наистина силни.
Но! Независимо, че ме дразнеше присъствието на Рут във всякаквите риалити формати, които станаха част от пътя й, дискусиите, в които се въвличаше, разправиите със Саня Армутлиева в ефир и т.н., с времето се убедих, че малко артисти са ориентирани толкова добре, колкото Рут. На пръсти се броят тези, които знаят какво правят и как да се възползват от възможностите, които им се предоставят от нашата действителност. Дали заради мениджърски грешки или заради липса на мениджъри, наблюдавам и до днес как мига не се хваща, докато е време, как се правят глупости от мързел ли, от липса на ясна представа накъде духа вятъра ли, няма особено значение, защото общия резултат е слаб. Все пак, това е бизнес, трябва да си добър стопанин на личността си, освен вдъхновен творец.
Рут е една от малкото, които задържаха посоката си толкова дълго, без значение дали ми харесва или не. Именно заради упоритостта и силната си вътрешна посока, името й е на постерите на концертните зали по света и то, не за да пее пред българските общности, а като всеки един друг артист в тези зали. Не знаеш кой ще дойде, не знаеш дали са те чували, но си там. И се получава. Значи всичко е наред.
Лично аз имам повод да й звънна днес и да й кажа „Ама, страшно се радвам от това, което чувам, най-после си пея твоя мелодия, най-после нещо различно от ар ен би тинтири минтири“. Един от авторите в песента отново е Рейчъл Роу. Помнете ми думата, още нищо не сме чули от този ум. Гарантирам, че това е най-модерният и интересен български композитор в момента. „Oceans“ e в съавторство с Георги Линев, който живее в LA и за съжаление не познавам лично, но той ще бъде основен виновник за целия нов албум на Рут, върху който работи като композитор, аранжор и продуцент. Оркестрациите са на Владо Джамбазов, а видеото е на, както Рут го нарича „Мама“ – Георги Манов.
Рут изглежда по-добре от всякога, пее по-ясно и красиво от всякога и ми иде да си сипя от радост. Защото във времето на негативните критики, критикуването заради самото критикуване, имам повод да се зарадвам на една такава трансформация.
И още нещо за финал. Хейтът, който ще последва, няма да бъде заради новата песен на Рут. Ще бъде заради някой неин коментар във Facebook, заради моето лично отношение в това ревю, което и ревю не е точно, но няма да бъде заради песента. Просто, сори, ама няма за какво да се хванете 🙂
