SHARE

Барак Обама настоява за облекчаване на гръцкия дълг

Президентът на САЩ Барак Обама започна своето прощално посещение в Европа тази седмица, като първата страна, която посети, бе Гърция.

Американският президент призна, че “все още предстоят значителни предизвикателства” пред реформирането на гръцката държава, но бе категоричен, че “само мерките за икономии не могат да донесат просперитет” и затова той ще настоява пред останалите лидери на Европа. 

Обама и Ципрас са обсъдили и различни международни проекти, включително и интерконектора между Гърция и България. 

“Говорихме за важни проекти, които сега се реализират за засилване на ролята на Атина в енергийния сектор”, заяви гръцкият премиер. “Това са Трансадриатическият газопровод – ТАР – и интерконекторът Гърция-България – IGB, подобряване на инсталацията за втечнен природен газ и проектирането на плаващи станции за съхранение и регазификация на втечнен природен газ в Александруполис, както и перспективите, предлагани от новия газов маршрут от Източното Средиземноморие“, поясни той.

В същото време в Гърция имаше антиправителствени и антиамерикански протести, които ескалираха този четвъртък на 43-ата годишнина от студентските бунтове, довели до свалянето на военната хунта в Гърция.

Демонстрантите – самоопределили се за крайнолеви анархисти по информация на “Екатимерини” – са превзели една от сградите на Политехническия университет в Атина, където през 1973 година са загинали студенти в бунтовете. Там те осквернили и след това запалили гръцкото знаме, което подтикнало полицията да наруши университетската автономия и да задържи 13 души на възраст между 16 и 35 г.

Групата анархисти, нахлула в университета, е наброявала около 700 души, а преди това по време на мирното възпоменателно шествие са участвали около 16 000 души, предава “Екатимерини”.

Ердoган може да управлява до 2029 г. и очаква “нова ера” в отношенията между Вашингтон и Анкара. 

На 9 ноември турският президент се обади на следващия президент на САЩ Доналд Тръмп и двамата са се споразумели да постигнат “ползотворен” напредък за мира в Близкия изток.

В началото на седмицата се проведе първото посещение на немския министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер в Анкара. Посещението бе съпътствано от дипломатически скандал, след като турският му колега Мевлют Чавушоглу започнал с обвинения: Германия укрива хиляди кюрдистански бунтовници, отказва да екстрадира гюленисти, не прави нищо за членството на Турция в ЕС. Тези атаки се случиха на пресконференция, на която на немските журналисти е било отказано да задават въпроси, предава агенция “Фокус”.

Вероятният следващ президент на Германия Щайнмайер отхвърли твърденията на Чавушоглу и призова Турция към умереност, но това не усмирило турския му колега. След извънредното прекъсване на срещата Щайнмайер получил непредвидена покана от президента Ердоган за среща между двамата.

Появи се и първата чернова на предложения проект за конституционни промени в Турция, с които са се сдобили от Ройтерс. От него ставя ясно, че Ердоган може да стои начело на страната до 2029 г. Ако Турция стане президентска република, ще се запази ограничението в мандата на държавния глава от два мандата по пет години. Но ако промените бъдат приети, Ердоган ще заеме позицията “изпълняващ длъжността президент” до първите избори за нов държавен глава през 2019 г. Ако на тях той бъде избран, това ще се води негов първи мандат и управлението му няма да завърши през 2024 г., каквато бе възможността досега, а може да продължи до 2029 г. – още дванадесет години.

Междувременно турските власти издадоха заповеди за задържането на нови 103 университетски преподаватели по подозрение, че са гюленисти. В петък генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че турски военни са поискали убежище от властите в Анкара, но засега отказва да даде допълнителнителна информация.

Следващата седмица Европейският парламент ще гласува дали да замрази преговорите за членство на Турция в ЕС заради политическия натиск от Анкара и атаките срещу медии в страната.

Проруският демократичен фронт в Черна гора планира протести за сваляне на правителството през декември

Продължават активните мероприятия  в Черна гора страната да не стане член на НАТО през 2017 г., които са водени от Кремъл и тяхната партия в страната – Демократичен фронт. След изборите от миналия месец проруската партия обяви, че не признава техния резултат и този четвъртък те заявиха, че възнамеряват да организират демонстрации, целящи свалянето на властта в Подгорица.

Проруската партия обяви, че ще започнат протестите, ако някоя от малцинствените партии в страната подкрепи победилите социалисти на изборите. На 16 октомври социалистите взеха 36 места от 81-местния парламент и търсят подкрепа от малките етнически партии на босненци, хървати и албанци, за да сформират правителство.

Тази седмица има и развръзка по разразилия се в Черна гора шпионска конспирация, целяща убийството на премиера Мило Джуканович и опит за държавен преврат в страната.

Черногорската прокуратура е обвинила двама руснаци за заговора – Едуард Владимирович Широков и Владимир Николаевич Попов. Те са създали престъпна група, която е трябвало да убие премиера Мило Джуканович, посочват от държавното обвинение. Групировката също така е трябвало да предизвика размирици в изборната нощ, които навярно са щели да послужат за оправдание на проруската партия да обяви изборите за нелегитимни.

В Косово задържаха 19 души по подозрения за връзки с ДАЕШ

През последната седмица бяха задържани 19 души по подозрения за връзки с ДАЕШ и планиране на терористични нападения в Косово и Албания.

Миналата събота албанските власти преместиха футболен мач с националния отбор по футбол на Израел за световните квалификации, след като се появиха съмнения, че терористи искат да извършат атентат по време на събитието.  Косовските власти съобщават, че заподозрените са получавали заповеди от самопровъзгласил се за „командир на албанците в Сирия и Ирак“.

Заглавна снимка: REUTERS/Kevin Lamarque

SHARE