Рефлексите, с които партийните гаулайтери на Живков громяха българските секции на чуждите радиостанции, са все така живи, както и техните носители. И явно се унаследяват. Просто термините предатели, врагове на родината и империалисти се замениха с безродници, соросоиди и либерали.
Малко пак за либерализма. У нас, както почти всичко друго, вносът на чужди термини е безкритичен. И ползването им по аналогия. Нещо като приказката за жабата и вола, дето го подковавали.
Дебатът за границите на либерализма на Запад е смислен, защото всеки свръхакцент върху правата на конкретна група хора в един момент става за сметка на други групи хора. Колкото по-либерално става едно общество, толкова по-силно се чуват гласовете на по-рано потиснати групи на полов, религиозен, расов или сексуална ориентация признак.
Либералното общество им дава свободи, чийто предел още се търси, и това е повод за възраждането на консерватизма на Запад.
У нас либералното общество едва покълна, а дори базовите свободи, гарантирани от конституцията – правата на човека и свободата на словото, са под ежедневна атака и незачитане. А всеки глас – забележете – за защита на конституционните свободи се смята за либерално, соросоидно, левичарско.
И, мисля, доста хора се подреждат с американския си копи-пейст консерватизъм до най- регроградните неокомунистически кръгове у нас под палката на тяхната истинска родина.
